Добре сте ми дошли! Ту би Ор Нот Ту Би ви очаква!

Този блог е все още бебе и все още мисля идеи на къде да го развивам. Може и вие да спомогнете с насоки, а може и просто да се забавлявате като четете разните написани от мен неща :)

Още веднъж добре дошли и ИНДЖОЙ!


Ако все пак моя блог ви се стори много скучен и постен можете да се прехвърлите в блога ByBy's Kingdom, където ви уверявам, че нещата не са никак постни! ;)

Абсолютно всички теми относно Имиграцията в Канада и Квебек местя в отделен блог, който при интерес можете да намерите тук: IMMIGRATION 2 QUEBEC . Ще се радвам да се намерим и там! ;)

25.06.2018 г.

Сладък сън

Тази сутрин се събудих като прероден.
Не знам дали вярвам в прераждането, но усещането е невероятно!
Събудих се с усещане за тъга и усмивка... Невероятно е, както казах вече!
Нямаше как, будилникът звънеше и трябваше да се приготвям за работа. Едва от седмица работя и там и не вървеше да се обадя и да кажа, че ще пропусна, за да...мога да си досънувам съня...
Не го помня целият, но това, което помня е, че в сънят си се срещнах с две мои съученички от гимназията. Сладък сън! Толкова сладък и приятен, че дори не мога да опиша усещането. Няма да пиша имена...ей така нарочно. 
Бяхме в един апартамент в Бургас на Ботева - що там съновна му работа, но бяхме там. Пиехме кафе и уиски. Бяхме само тримата и си говорихме, дълго, много дълго. Сън без грам еротизъм и нищо сексуално! Хората често, когато става дума за мъж и жена на едно място избухват, но не. Усещането беше чисто, усещане за отминали времена, които няма как да се завърнат!

23.01.2017 г.

Когато доброто познанство дебне отнякъде!

Когато живееш в странство е трудно да създадеш приятелствата, които всеки един от нас (ако е щастливец разбира се) познава добре от България и ученическите, и студентски години...
Трудно е дори да създадеш добри познанства.
За толкова години тук в Канада мога да кажа, че на пръсти се броят хората, с които поддържаме контакт. Тези, които се обидят от предното изречение явно не са в броимите пръсти, но това е част от живота.
Нали така? :)
Та мисълта ми беше свързана с познанствата с т.нар. качествени хора, с които по един или друг начин нещо те свързва.
Надявам се, че никой няма да има против, че ще използвам истински имена, а не позивни и прякори :)

16.09.2016 г.

Живота н@ село и борбата с градск0т0

Години минаха от както оставих този блог и спрях да пиша в него. Даже малко ме натъжава този факт, защото това ще рече, че няма истории за разказване, а не е така. Може би заетостта си каза думата и ме нокаутира и притисна в ъгъла. Сега се надявам този факт да се промени.
Какво ме накара да се върна тук и да пропиша пак?