Добре сте ми дошли! Ту би Ор Нот Ту Би ви очаква!

Този блог е все още бебе и все още мисля идеи на къде да го развивам. Може и вие да спомогнете с насоки, а може и просто да се забавлявате като четете разните написани от мен неща :)

Още веднъж добре дошли и ИНДЖОЙ!


Ако все пак моя блог ви се стори много скучен и постен можете да се прехвърлите в блога ByBy's Kingdom, където ви уверявам, че нещата не са никак постни! ;)

Абсолютно всички теми относно Имиграцията в Канада и Квебек местя в отделен блог, който при интерес можете да намерите тук: IMMIGRATION 2 QUEBEC . Ще се радвам да се намерим и там! ;)

23.01.2017 г.

Когато доброто познанство дебне отнякъде!

Когато живееш в странство е трудно да създадеш приятелствата, които всеки един от нас (ако е щастливец разбира се) познава добре от България и ученическите, и студентски години...
Трудно е дори да създадеш добри познанства.
За толкова години тук в Канада мога да кажа, че на пръсти се броят хората, с които поддържаме контакт. Тези, които се обидят от предното изречение явно не са в броимите пръсти, но това е част от живота.
Нали така? :)
Та мисълта ми беше свързана с познанствата с т.нар. качествени хора, с които по един или друг начин нещо те свързва.
Надявам се, че никой няма да има против, че ще използвам истински имена, а не позивни и прякори :)

16.09.2016 г.

Живота н@ село и борбата с градск0т0

Години минаха от както оставих този блог и спрях да пиша в него. Даже малко ме натъжава този факт, защото това ще рече, че няма истории за разказване, а не е така. Може би заетостта си каза думата и ме нокаутира и притисна в ъгъла. Сега се надявам този факт да се промени.
Какво ме накара да се върна тук и да пропиша пак?

18.05.2016 г.

Какво е да си "пейзант" по собствено желание...?


Преди има няма месец и половина с жена ми се преместихме да живеем на 110км от Монреал в една друга галактика.
Мястото е прекрасно! Природата му също.
Настанихме се на първия етаж от една двуетажна къща, за да можем да си ползваме двора и да си гледаме това, което ядем...ако природата ни разреши разбира се, защото човешкия род сме пословични с това, че си правим разни идеи и планове без да питаме началника... И накрая смеха не е наш... Та ако Майката Природа ни позволи ни се иска да си отгледаме поне част от храната, която консумираме.