Добре сте ми дошли! Ту би Ор Нот Ту Би ви очаква!

Този блог е все още бебе и все още мисля идеи на къде да го развивам. Може и вие да спомогнете с насоки, а може и просто да се забавлявате като четете разните написани от мен неща :)

Още веднъж добре дошли и ИНДЖОЙ!


Ако все пак моя блог ви се стори много скучен и постен можете да се прехвърлите в блога ByBy's Kingdom, където ви уверявам, че нещата не са никак постни! ;)

Абсолютно всички теми относно Имиграцията в Канада и Квебек местя в отделен блог, който при интерес можете да намерите тук: IMMIGRATION 2 QUEBEC . Ще се радвам да се намерим и там! ;)

16.12.2011 г.

Долината на розите


25.11.2011 г.

Спомени от детството или невкусеният шоколад КРАВА

Баба е на 86 години.
Може би е най-съвременната и технократска баба, която може да се срещне някъде. Чати на скайп, пише мейлове, има си лаптоп. Неща характерни за този съвременен и технологичен 21-ви век. 
Баба може да плете, може да шие, може да пише. Беше учителка. От онези учителки, които вече ги няма, от учителите дето гледахме в очите. За мое щастие и аз имах такива учители като нея, от нейното поколение. Сега вече ги няма. То си и личи де!
Та Баба е запомнила една случка от детството си, която на пръв поглед от гледна точка на нашия век е някак обикновена, но ето минали са толкова години, а тя още помни...ОНЗИ ШОКОЛАД - ШОКОЛАДА КРАВА, който е останал неопитан. 
Шоколада, който всъщност символизира живота и битието на едно цяло поколение.
Нарочно оставих като цитат написаното от баба ми, защото самия й разказ, сам по себе си е интересно написан. Поне за мен!
Надявам се ще бъде интересен и за вас.
Кратък и изпълнен със същина.

Приятно четене!!!

9.11.2011 г.

Как текат годините...

Как текат годините...
Вчера се замислих за едно време, защото направих една група във фейса. Група, за да събера всички мои съученици от основното и да може да се организираме до 2015-та да си направим една випускна среща. Попаднаха ми стари снимки и се върнах като с машна на времето бързо и назад. Цъфналите дървета, идващата пролет, мириса на цветя. Всичко като аромати изплува, всичко, което е свързано с училище. Спомних си как точно миришеше на първия етаж, класната стая, невероятния мирис на прясно изпечени кифли с мармалад и рогчета със сирене. Тогава нещата бяха прости, нямаше чужди думи като хамбургери, чийзбургери, хотдог (хоцидоци за множественото число), нямаше кока кола и пиехме сокчета в малки стъклени, симпатични шишички. Нямаше павилиони, в които се правеха мазни бургери. Беше само лавката в училище. Ходихме в междучасията, събирахме стотинки и купувахме всеки различно и след това сменяхме.

18.10.2011 г.

Хепънинг или какво се хепънина от доброто време до...СЕГА

Чак и аз се зачудих защо спрях да пиша в този блог.

Ами по много причини. J На първо място имам още един блог, в който пиша – този за имиграцията, хванах се с неща, които са малко множко, но трябва да се свършат, а на всичкото отдолу нещо напоследък не ми се и седи пред компа. Правя го с леко нежелание. Не знам що така се получава, но е факт.

Преди седмица-две бяхме на Рожден Ден на племенника ми Пешко. Голям е тоз’ пич. Няма такъв. Дай му „Колите”, МакКуин и тн и не го закачай повече. И тъй като има добра вуйна, тя взе, че му приготви торта „МакКуин”. Малкия си падна на пъпа и направо се размаза. То като цяло РД-то беше тематично за Колите де. Към края на рождения ден, като си тръгнаха гостите отидохме на една разходка покрай реката. Направихме страхотни снимки и обещавам, че АКО не ме ДОМЪРЗИ ще кача няколко да споделя с вас.




Божествен залез... Чак да ти се иска да тръгнеш след слънцето...
  

10.09.2011 г.

Физическо възпитание за големи :)

Миналата седмица в събота телефона иззвъня рано рано. Току що бяхме станали и чухме, че имаме съобщение от Колчо (съпругът на сестра ми). В съобщението си молеше да върнем обаждането като станем. Така се случи обаче, че тъкмо прослушахме обаждането и седнахме да пием по глътка кафе и телефона както по-горе писах иззвъня. Беше сестра ми. Помоли ме да отидем да ударим рамо, защото предния ден бяха извикали човек да отреже клоните на дърветата в двора им. Естествено се накачулихме на колата и скокнахме да ударим рамо.
След около час и половина бяхме там. Гледката, която заварихме беше интересна. Целия двор беше в нарязани клони, с листата, с малки клонки и всичките му екстри. Сестра ми, Кольо и Данчето бяха отнесли вече една част от клонака. Колчо беше нарязал по-едрите неща, но имаше още много. Кольо изглеждаше отчаян, защото големите клони нямаше как да ги нареже и пренесе сам. Изглеждат леки, с листенца, но всъщност са си прилично тежки. Направихме една “стройна” организация и започнахме да действаме.
Това, което ми направи впечатление беше, че Кольо ми обясни, че клоните, които ще хвърляме трябва да се подредят до пътя с листата навътре. Това е изискване на общината им, защото след изрязването и пренасянето следва обаждане до общината, с което ги уведомяваш, че на адреса Х трябва да бъдат извозени клони, които са планирано нарязани и като причина се изтъква сигурността – възможност от счупване при силен вятър, надвиснали над покрива клони, изсъхнали високи клони. Абе измислили са го хората не си играят. Много се чудих за какво й е на общината да ходи и да събира сухи клони... Ей тъй хрумнало им и да ходят да събират на хората “боклуците”..., а то се оказа, че всяка крушка си имала опашка – минават преработка и оставят клоните и листата в състояние близко до стърготини и ги слагат за компостаж. Като загние хубаво компоста след година или няколко месеца ще си имат тор, с която поддържат градинките, а може да им трябва и за други цели, но всичко е естествено. Има хора извън големите градове, които си правят сандъци за компостаж и така си поддържат градините. Всичко да е природоцелесъобразно!
Та подредихме клоните със стеблата към улицата. Кольо искаше да хвърли и по-големите, но му казах, че няма да се усети колко дърва ще излязат. И наистина според мен излезе близо една корда, което си е количество. Спестяваш си около 80-100 долара, което всъщност изплаща парите, които си дал на този, който ги е рязал.
Машинарията доста бързо ги окастри и стана една прилична купчина дърва, от които имаше по-тънки ставащи за подпалки и такива, които в оригинал си стават за горене.
След като приключихме с дървата преминахме към фазата трапеза. С две думи приготвиха се едни ми ти пържолаци, салати (малати). След това се случи една софра и си изкарахме един доста приличен барбекю момент.
Цялото ми тяло беше на кеф заради физическата работа, която беше свършило и усетих една благина, която мнооого отдавна не бях усещал. Друго си е да се поразкършиш юнашката ;)
И така де...вечерта приключи към 2 часа посред нощ, когато по живо по здраво се прибрахме в Монреал и малкия сив котарак ни очакваше гладен като хрътка...
Ей повече такива дни да има...

29.08.2011 г.

Инициатива, доброта и всеотдайност - има ли ги все още?!?!?

За поредна година скаутите от Национална Скаутска Организация на България, Дружество "Зелени Балкани" и техни приятели предприемат инициатива за почистването на Гребния канал в Пловдив.
Инициативата разбира се е страхотна и правя поклон пред тези млади хора, които пред алтернативата да отидат на кафе с приятели или да ползват последните дни преди есента, за да отидат на море избират да почистват боклуците хвърляни от хората.
Интересно ми е с какво търпение и всеотдайност го правят. Аз лично бих хвърлил всичко и бих хванал пушката особено като видя, че след мен започва да се хвърля почти веднага! Но не! Те с добрина, добри думи и обяснения набират все повече привърженици и хора, които предпочитат да им е чисто отколкото мръсно.
Ще се повторя като кажа, че се радвам, че съществуват тези хора!
НСОБ само така! Прозвуча малко като призив във футболен или ВОЛЕЙБОЛЕН мач, но какво друго мога да кажа?
Мога примерно да призова тези, които ме четат да вземем да сберем някой лев, долар, евро и да подпомогнем или както е модерно да се казва по наши дни да спонсорираме тази инициатива на тези симпатяги, па било то само и финансово. Аз лично бих се включил и наяве, но пусто малко ми е далечко този Пловдив, но пък мога да започна с упражненията и за следващото почистване сигурно ще съм преплувал някаква мъничка част от океана. Ако имате идеи или предложения - жив съм да изслушам всеки!
Та така драги ми! Който реши, че в призива ми има някакъв смисъл знае как да се свърже с мен, а тези, които мислят, че е безсмислено - знаят как да не се свързват с мен!

КЪСМЕТ СКАУТИ! И...БЪДЕТЕ ГОТОВИ!!!


Почистване край Гребния канал в град Пловдив



Уважаеми,

Имаме огромното удоволствие да Ви поканим на поредното почистване, което организираме край гребния канал в град Пловдив.

Мероприятието ще се проведе на 11.09.2011г., от 10:00h.

Подробна информация може да получите постера.


Ще Ви бъдем особено благодарни, ако ни съдействате разпространявайки информацията за събитието.


Скаутски поздрави,

Дамян Грозданов

Зам.-председател на Национална Скаутска Организация на България
Телефон: +359 878 854 827
E-mail: damian.grozdanoff@scoutbg.org
Web: www.scoutbg.org ; www.facebook.com/scoutbg






Есенно Почистване - Инициатива на НСОБ!

 Уважаеми приятели, граждани и добри люде,

Национална скаутска организация на България, съвместно със своите приятели от Зелени балкани и сдружение „Гражданско общество“, имат удоволствието отново да Ви поканят да участвате в почистването на парковите пространства в района на парк "Отдих и култура", край Гребната база в Пловдив. Инициативата ще се осъществи с любезното съдействие на „Община Пловдив“, в лицето на г-н Георги Титюков –
заместник-кмет "Спорт, младежка политика и обществен ред и сигурност" и страхотният екип на дирекция "Спорт и младежка политика".

Мероприятието ще се състои на 11.09.2011г., неделя, от 10:00ч., като сборният пункт този път е на централните трибуни на гребния канал или по-точно, ето тук :



Събитието е част от серията мероприятия организирани от Национална скаутска организация на България по повод европейската година на доброволчеството. Друг мотив почистването да се проведе точно на тази дата и това място е фактът, че Пловдив ще е домакин на европейското първенство по гребане, което ще се проведе между 16-ти и 18-ти септември. Поради тази причина текат подготвителни и ремонтни дейности, които от своя страна са негативна предпоставка за замърсяването на района.

Вече доказахме колко сме ефективни когато имаме кауза и е нужно да проявим гражданския си дух. Нека го направим отново!
Мероприятието ще има установена програма и правилник по безопасността, а всички доброволци ще бъдат разделени на оперативни екипи, спрямо естеството на работа.

Ако желаете да вземете участие, да ни съдействате по какъвто и да е начин, моля, не се колебайте да ни пишете!



За допълнителна информация и контакти :

Дамян Грозданов – Национална скаутска организация на България
E-mail: damian.grozdanoff@scoutbg.org
тел.: 0878 854 827

25.08.2011 г.

Asia "Arena" и КараокеТУ


Страхотно парче от преди има няма 15 години (кога станаха 15 години ...все едно беше оня ден...).
За първи път го чух в Караоке Бар "Операта" в Бургас.
Сега дебна да дойдат на концерт, че да мога да ги видя на живо.
Страхотна музика, оставяща страхотно усещане!

16.08.2011 г.

Бачо Никола...ЖАЛБА ГОЛЯМА!


Бачо Ангеле искам да ти благодаря за хубавата гайда, която ми направи!!! ;)



Ее-еее-еее и замириса на ДЖАМБОРЕ!

Единствена Ина до момента откликна на молбата ми да опише накратко впечатленията си от Борино - 2011, юбилейното ДЖАМБОРЕ!
Вярвам, че на всички ще бъде интересно как един пряк участник в купона описва всичко, което се случи! Ина Рибарева за Джамборето в Борино!
Приятно четене!



"Ее-еее-еее и замириса на ДЖАМБОРЕ! На лагер с песен! Отново е време за скаутско приключение, поредния чуден, летен, скаутски лагер, най-голямото събитие за годината! Тази година, обаче, то е специално, защото се навършват цели 100 години скаутизъм в България. В Борино, нашият скъп Джамал, без чиято помощ лагерът нямаше да е същият и чудесните, прекрасни, страхотни водачи, посрещнаха на 30-ти август скаути от цяла България, готови да отбележат подобаващо годишнината! И на джамборе, като на джамборе, тази година всички дейности бяха специални! Нашият Папа се погрижи да направи най-страхотната олимпиада, а скаутите, като едни истински бойци преминаха през препятсвията и спасиха красивата принцеса, която честно казано си и имаше и брада понякога… Тара-ра-ра, тара-ра-ра… Иии въпреки,че времето се опита да ни попречи и дъждът взе да ни идва в повечко, ние като едни истински скаути не се сломихме пред лошото време и с висок дух и добро настроение продължихме по програма, та след всичката кал, вода и мъка, скаутите ОЦЕЛЯХА! Евала на Чернов и останалите, създали Ултимейт Сървайвар като за 100-годишнина. Освен това, скаутите, преодоляха страха си и минаха нощният поход без нито един изгубил се. Дневният поход също така, беше страхотен и Чефо заслужи поздравление, за страхотния маршрут! Що се отнася до Голямата игра, тя претърпя лек провал, но бурята и дъждовете този път надделяха и уви, не можахме да усетим тръпката, да спим в гората заобиколение от кое знае какво… уууу! Гопето и Тома се бахя постарали, та на следващие 100 години ще има реванш А Милена и Катя, по сестрински се поТрудиха да организират чудна екскурзия до Ягодинската пещера, в която, повярвайте ми, страх да ви хване от теснотия. А, онези, които проявиха не само смелост и мъдрост бяха възнаградени, та оказа се,че не е лошо човек да е влизал в час по география, за да различи изохипси от останалите хипси…! И след всички тези страхотни приключения, дойде и края на лагера, който беше официално закрит с официална церемония, страхотна вечерна програма, нови скаутски песни и разби се, на джамборе, като на джамборе страхотна скаутска торта подслади живота ни. И за съжаление след ред сополи, ред сълзи, дойде време да се сбогуваме и да си останем със страхотните спомени и яките снимки, които и да ни напомнят колко невероятно, страхотно и прекрасно беше ДЖАМБОРЕТО в Борино 2011 г. Забравих да спомена и едни белгийци, които имаха уникалната възможност да видят как ние правим лагер и определено им хареса! Завързахме приятелства с белгийските скаути, току виж сме се озовали на някое джамборе в Белгия следващото лято.
Бъдете ВИНАГИ ГОТОВИ и до следващото скаутско приключение! "



Ина Рибарева
от мястото на събитието!!!

11.08.2011 г.

Кратката ваканция, риболова и ... кратката ваканция!

Абе не знам защо така става ама почти винаги.
Връщам се от отпуска и веднага се втурват към мен като мухи към ЛаЙн*... Не, че се самоопределям като долен икзкримент! Ама е кофти де... Тъкмо си завършил нещо хубаво (визирам отпуската си) и наскачат като...айде няма пак да го казвам.
Иначе самата отпуска беше супер. ...и кратка както винаги. Да! Този път беше само 2 дни. И за съжаление неплатени. Ама се радваме и на това де.
За дестинация избрахме една горска къща на около 25 км от Роудон, на 30 км от Сен Савьор и на 120 км от Монреал. Къщата, която по принцип наемаме беше заета и трябваше да импровизираме в кратки срокове.
Оказа се, че изборът ни не е никак лош.
Къщата е на езеро и то никак не мъничко езеро.


ЕзерU2



24.07.2011 г.

Скаутите и НСОБ - джамборета, игри, организация

Тъй като целия управленски скаутски състав е ангажиран в момента с организацията на Националното Лятно Джамборе - "Борино 2011" искам да съобщя, че вече обещаните интервюта ще станат реалност, но след приключване на лагера т.е. след 8ми Август. Надявам се и вие ще оправдаете нашите мили приятели от екипа за бързо реагиране на Националната Скаутска Организация на България!
Аз искам да им пожелая весело и безаварийно преминаване на лагера. Много смях, игри и забавления!

А пък после ще разказват на тези, които не могат да са наоколо - тоест на мен, на вас... :)
Бъдете Готови...да ми разказвате след като се завърнете! ;)

Поздрави!

18.07.2011 г.

VII-МО НАЦИОНАЛНО СКАУТСКО ДЖАМБОРЕ "БОРИНО" - 2011 - Интервю в телевизия ББТ

Малко повече за скаутите от НАЦИОНАЛНА СКАУТСКА ОРГАНИЗАЦИЯ НА БЪЛГАРИЯ - интервю с председателя Иван Чернов, скаута Кирил Иванов и патрулният водач Ани Андреева относно предстоящото 7-мо Национално Лятно Скаутско Джамборе - "БОРИНО 2011"





Покана: VII-то национално скаутско джамборе “Борино 2011”

Скъпи приятели,


За нас е огромно удоволствие да Ви поканим на VII-то национално скаутско джамборе “Борино 2011”, което ще се проведе между 30-ти юли и 7-ми август край село Борино във величествената Родопа планина.


Както някои от Вас се досещат, тази година лагерът ще бъде специален. Причината е не само защото това е седмото поред Джамборе, а и защото през 2011г. празнуваме 100 години от зараждането на скаутската идея в България! Затова сме си поставили и амбициозната цел тази година да надминем себе си и заедно да направим най-грандиозния, най-вълнуващия, най-забавния и още много "най-" лагер в новата история на скаутското движение! Предстоят ни много неповторими приключения и изненади със скаути от цяла Европа, с които ще покажем на всички, че ние знаем как и можем да се забавляваме. Пълна информация относно Джамборето ще намерите на нашата Facebook страница или на сайта на НСОБ - очакваме Ви!


За добри дела - Бъдете готови!


Скаутски поздрави,
Екипът



Важно: Относно VII-то национално скаутско джамборе “Борино 2011”

Скъпи приятели,

Във връзка с провеждането на 7-мото Национално Скаутско Джамборе Борино 2011,  ръководството на НСОБ организира родителски срещи по скаутски региони, на които ще има възможност да се запознаете с членове от Екипа,  да зададете всички Ваши въпроси,  както и ще може да заявите участие в Джамборето. Повече детайли за срещите ни ще откриете на сайта на Организацията - www.scoutbg.org - очакваме Ви!

Скаутски поздрави,
Екипът

Напомняме ви, че крайният срок за записване в Джамборето е 26.07.2011

=================================================

Родителски срещи относно 7-мото Национално Скаутско Джамборе Борино 2011

Уважаеми деца и родители,

Във връзка с
7-мото Национално Скаутско Джамборе Борино 2011, ще бъдат проведени родителски срещи по скаутски региони, на които ще имате възможност да се запознаете с членове от Екипа,  ще отговорим на всички ваши въпроси,  както и ще можете да заявите участие в Джамборето. Повече детайли за срещите ще откриете по-долу.

1. Регион София
Кога: 20 юли, 19:30 часа
Къде: Сградата на училище "Дорис Тенеди", ет.3, стая 20
За контакти: Иван Чернов, тел. 0898 735 796

2. Регион Пловдив( + с. Труд)
Кога: 20 юли, 18:30 часа
Къде: с. Труд, Младежки дом,  етаж 2-ри
За контакти: Милена Воденичарова, тел.0885 577 473

3.1.  Регион Бургас - за скаути
Кога: 18 юли от 19:30
Къде:  В сградата на ОДК-Бургас (ул. "Райна Княгиня" №11)
За контакти: Апостол Караганчев, тел. 0897 880 611

3.2. Регион Бургас - за вълчета
Кога: 21 юли от 18:00
Къде:  В ОУ "Св. Княз Борис I" (ул. "Св. Климент Охридски 31")
За контакти: Апостол Караганчев, тел. 0897 880 611

4. Регион Варна
За контакти: Маргарита Лалова, тел.0884 032 448

5. Регион Габрово
За контакти: Виктор Христов, тел. 0883 314 000

6. Регион Самоков
За контакти: Лилия Шуманова, тел.0878 874 834

7. Всички останали:
За контакти: Албена Таскова, тел. 0888 452 820

Напомняме ви, че крайният срок за записване в Джамборето е 26.07.2011

 Скаутски поздрави,


Екипът

VII-МО НАЦИОНАЛНО СКАУТСКО ДЖАМБОРЕ "БОРИНО" - 2011

...продължение на СКАУТСКАТА история....

Явно темата за СКАУТИТЕ и Летният им лагер в местността Паниците няма да остане сама.
Интереса към тази тема е най-голям от всички теми в моя блог, затова реших  с помощта на моите приятели скаути да направя едно кратко представяне на тяхната дейност, като това представяне ще стане в три поредни теми оформени като интервюта с трима от основните движещи фигури на Националната Скаутска Организация на България (НСОБ): Иван Чернов, председател на НСОБ; Дамян Грозданов, заместник председател на НСОБ и Апостол Караганчев, главен скаут в НСОБ.
Всеки един от тях е допринесъл за това, което в момента е НСОБ, за това което в момента е скаутството в България.
Мисля да взема информацията директно от "кухнята", защото това е най-ценното...
А защо пиша това сигурно ще се зачуди някой... Ами по няколко причини. Първата от тях е, че тези младежи успяха да ми влязат под кожата и то много бързо и скоростно с идеите си, а за тези, които не са запознати малко хора могат да постигнат подобно нещо с моята особа т.е. трудно някой ми влиза под кожата! Втората причина е, че идеята адски ми допадна и според мен няма нищо по-готино от това сегашните деца да усетят поне частичка от нашето детство, благодарение на тези ентусиазирани млади хора. (Не че аз съм престарял - просто всички, които познавам доколкото ми е инфото са по-малки от мен). Третата причина е, че след около 2 седмици започва Седмото Национално Скаутско Джамборе - Борино, 2011. Желаещите деца и родители все още имат време за реакция, за да се запишат (децата де, не родителите), а е добре да можете да се запознаете по-отблизо с тези, които организират това мероприятие.
Лично моето впечатление от времето, когато бях пионер, относно скаутите беше, че те са от "лошите", защото според един разказ на нашата дружинна председателка. защото ние си имахме и такава, скаутите са били от категорията на Бранниците през Втората Световна Война. Няма нищо такова! Или поне настоящите скаути от НСОБ са много печени момичета и момчета, които искат да запазят природата чиста, да запазят дивите животински видове, редките растителни видове, така че след време и техните деца да могат да им се любуват.
Докато получа отговори на въпросите си от Иван Чернов, Дамян Грозданов и Апостол Караганчев мисля да ви представя информация за Лятното Скаутско Джамборе - Борино 2011.
Приятно четене!

10.07.2011 г.

България и...околностите на Калофер

България е страхотно място. Не за живеене според мен поне, затова и не живея там, но е страхотно място от към природа и от към природни дадености. За жалост никой или почти никой не го оценя и респективно не го използва, но не това е тема на поста ми.
Оня ден се заговорих с един познат, че е решил да си прави обиколка на България и да посети местата, до които може да се стигне с кола. Спретнал си е страхотен маршрут, за което му завиждам абсолютно искренно. Коригира по някои мои съвети със места на които съм бил и си струва да се видят.
За близо две години живяхме в Калофер. Последните няколко месеца се сдобих с всъдеход, една руска Нива, която в общи линии ме водеше до места труднодостъпни с обикновен автомобил и не толкова атрактивни от към туристическа гледна точка. Страхотни гледки и места, които всеки си струва да види. И да чуе... Да чуе тишината, която е там. Тишината, която се прекъсва единствено от песента на птиците и която песен всъщност е част от тишината.
В Калофер няма много атракции, които да ви задържат, но в крайна сметка природата малка атракция ли е? Местата за спане са специално според мен на завишени цени, но от друга страна има изградени биваци, където можете да опънете палатка като базов лагер, а през деня да си правите обиколки.
Къщата музей "Христо Ботев, училището на Даскал Ботьо, Женския манастир, Барата, паметника на Христо Ботев. Това са местата, които човек си струва да посети. Ресторантите, които бих препоръчал като кухня са "Панорамата" на околовръстния път и "Под Бора" в центъра на Калофер. Бистро "Камелия" доколкото знам вече е затворено, макар че кухнята там беше страхотна (благодаря Кате ;) ). Мястото, където ще ви направят страхотно кафе е Интернет кафе "Бозата". Да знам и на мен ми беше супер странно за име на кафе, но всяко име си има история, така че го приемете така. :) В Бозата може да ползвате безплатен интернет (WIFI), да изпиете хубаво и силно кафе, а вечер да послушате хубава музика (говорим наистина за хубава музика - може би единственото място лишено от Чалга в Калофер) и да пиете по едно силно за приспиване.
Относно нощувките... На мен лично ми допада вила "Бяла река". Хората, които съм водил там са оставали очаровани от природа, спокойствие и чистота. Недостатъка на вила "Бяла река" е, че е за компания. В смисъл, ако човек е сам не върви да прекара нощта там. Иначе вилата се намира на няколко километра от Калофер, посока МъжкияТ манастир или посока бивак Бяла река.
Това е едното място. Второто място на което аз не съм бил по простата причина, че не беше готово още е Къщи за гости "Йонкови". Виждал съм ги в процес на строеж и в завършено, но необзаведено състояние. На прекрасно място са и мисля, че почивката там ще бъде страхотна.
Ако все пак сте решили да се поразмърдате - хижа Рай със сигурност Ви очаква. Със сигурност до хижа Рай не може да се стигне с кола. Чувал съм подобни въпроси и затова го пиша, за да може някой решил да ходи с кола до "Рай", СЛУЧАЙНО прочете блога ми да е осведомен за този факт. От хижа Рай може спокойно за близо 2 часа - 2 часа и половина да се достигне до Балканския първенец връх Ботев. До върха принципно може да се стигне и с високопроходима машина, но е забранено, а когато става дума за опазване на природата аз съм "ЗА" забраните. 
Изходният пункт за хижа Рай е местността Паниците. Тя се намира на около 6 км на север от Калофер, до там се стига с кола и в близост има паркинг, на който можете да оставите автомобилите. Паркинга беше и по-голям, но както става в България някой "собственик" реши да го загради, защото му е частен, а може би е станала някоя незаконна сделчица, но това е въпрос на друго мое писание. Та да - оставяте си колите, награбвате раниците и беж към "Рай". Ако питате някой калоферец съм сигурен, че ще ви каже, че до горе са не повече от 3 часа. Аз от опит ви казвам да си сложите 5-6 часа за преход, а ако сте с малки деца още 2 часа отгоре. Природата е невероятна, прехода не е лек, но в крайна сметка сте решили да ходите в Рая, така че трябва да преминете и разни трудности, за да го достигнете :) ;) Според мен на смени трябва да се редувате някой да носи фотоапарат, защото природата е наистина божествена и лично аз не мога да спра да снимам. В края на прехода ще се сблъскате с един стръмен участък от няколко серпантини - след преминаването на този участък Рая вече е близо ;) Няма да го видите и след като излезете от гората, но той е там!
От хижа Рай с преход от около 6 часа може да достигнете хижа Левски, а от нея надолу са хижите Балкански рози и Хубавец
Моя съвет е, ако сте си отделили време за Калофер да отделите време да стигнете и до Хижата. Определено няма да съжалявате.
Ако успеете да си намерите и местен водач предполагам, че ще успеете да видите много повече красоти отколкото, ако тръгнете сами. Не, че аз не съм тръгвал често сам наляво и дясно и все намирам по нещо красиво, но е друго, когато някой от местното туристическо общество ти покаже за какво иде реч ;)
За съжаление освен природните дадености, които разбира се не са никак малко няма никаква друга атракция, която градът може да предложи. Надявам се в един бъдещ етап да се случи и това, но поне засега можете да се насладите на природата на Балкана.
Приятен излет ;)

4.07.2011 г.

Джулая&Джак

Тази сутрин стандартно се разбудих с чаша кафе. Дори още не съм си изпушил първата за деня цигара.
Не е нито Джулай, защото той мина, нито пък е Нова Година, защото е адската жега, а географските ми ширини подсказват, че това е астрономическо лято.
След като си отворих скайпа едно съобщение в отговор на цала тирада мои съобщения ми оправи настроението за целия ден. Морт ми беше пратил преживяното от него на Джулая в една единствена снимка. Снимка, която обаче казва толкова много. Снимка, която връща много от нас назад във времето, а Морти просто това лято на т.нар. Джулай изпита Джулая в пълната му мощ и го запозна с небезизвестния Джак. И така Джулая&Джак ми осмислиха деня! Невероятно е просто!
Предполагам, че и на вас ще донесе подобна емоция!

....

-Джулай морнинг...!
....

-Во истина морнинг... - отговорило морето!

24.06.2011 г.

Ремув, преместване, разграничаване

След известно обмисляне, съветване, оглеждане и т.н. мозъчни дейности стигнах до извода, че е по-добре да разгранича личния ми блог т.е. мястото, в което в момента се намирате от писанията за Квебек и Канада. Добре е нещата да са тематични и събрани на едно място, така че ако Квебек е интересна дестинация за вас и вашето семейство можете да посетете чисто информационния ми блог Immigration2Quebec. В него ще намерите неща и за имиграцията във федералната част на Канада, но тъй като имам повече информация относно имиграцията в Квебек и установяването в Квебек насочих блога като заглавие именно към Квебек.
Вътре малко по малко започвам да засягам теми интересуващи всеки имигрант - такива, които са в началната фаза на имиграция, такива които са вече в Канада, но нямат опита. Също щще се радвам, ако други хора споделят техния опит по разглежданите теми. Не откривам топлата вода, но мисля да се спазва добрия тон, така че с това ще се различавам от някои информационни места в Интернет.
Желая ви приятни моменти в Immigration2Quebec и ако нещо ви интересува просто питайте! :)


5.06.2011 г.

Трансформацията на един БЛОГ или как да отидем в Канада и да се установим по-лесно

Гледам аз, че хората си систематизират блог-овете и реших и аз да направя същото. 

Дълго се чудих в каква насока да пиша, за да мога да съм полезен, а не само да си драскам на поразия. Чудих се какви хобита имам, каква ми е обикалящата среда, с какво се занимавам или в какво съм добър. В крайна сметка ми изникна нещо, в което от няколко години съм добър и май съм и полезен не само на себе си с тази информация.
Реших да пиша за Канада и по конкретно за провинция Квебек. За това каква е имиграционната процедура, какво е нужно, кратки ревюта на градовете и градчетата, в които съм бил. Плюсове и минуси на големия град за новодошлия имигрант, възможности за реализация, ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСИ от хора запътили се насам. Мисля, че ще бъде и интересно и полезно.
Някои от постовете ми сигурно ще са малко груби, но аз обичам да се изразявам с истинските думи, които описват нещата. Та ако нещо не ви хареса, то наистина няма да ви хареса и в действителност. Или, ако нещо ви се стори кратко като процедура то наистина ще е с кратка процедура.
До момента не съм имал за цел да си популяризирам блога. След като започна тази поредица ще опитам да го направя по-популярен, за да могат нещата, които напиша да са полезни на повече хора.
В скоро време очаквайте включване с първата тема по същество. Все още мисля с кое да започна затова и не уточнявам първия пост на каква тема ще бъде.
Както се казва по филмите...

...ОЧАКВАЙТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ ;)...

27.05.2011 г.

Мъка и светлина

Отиде си...







Просто ей така. Не ни каза нищо ... просто си тръгна.
Не знам защо ни остави, но сигурно е трябвало да си тръгне.
Чочо искам да знаеш, че ти беше най-красивият котарак на Планетата!!!
Няма човешко същество, което може по-добре от животното да изрази любовта си. Даваше ни любов безрезервно и абсолютно безвъзмездно, а в отплата на нашата любов виждахме добротата в очите му.
Ден преди 8-я му рожден ден просто реши и си тръгна!
Ще ми липсва много! Със сигурност ще ми липсва много и надали някога ще го забравя. Надали някога ще го забравим, ако трябва да съм точен.
Дойде при нас месец май на отминалата 2003-а и си тръгна месец май на настоящата 2011-а. Ден преди да навърши 8 години...
Почивай в мир приятелче! Винаги ще те обичаме и ще бъдеш в сърцата ни! Знаем, че ще ни чакаш и един ден ще дойдем при теб!
 ;(





МОЕТО НОВО АЗ!

Интересно е как живота стои, стои па вземе, че се обърне.
Не, че ние не му помагаме де...
Понякога се случва така, че в един даден момент от живота си виждаш, че всъщност това, което си правил до момента не е нещото, което си искал да правиш...или пък това, което си искал да правиш не е това, което си правил до момента. Трябва да се направи нещо, да се промени нещо! Понякога живота ни сам ни подсказва, че трябва да се променим! Да променим начина си на живот, да променим това, което правим и да започнем нещо, което ни харесва и ни е приятно. Това носи такова удоволствие, че просто нямам думи. Дори самото приготвянето и мисълта за нещото, с което ще се захванем носи удовлетворение ...
Странното е, че понякога установяваме нещото, което ни се прави не толкова рано колкото ни се иска. С думи прости казано - загубили сме време в търсене на Нещото... В крайна сметка и хората са го казали - по-добре късно от колкото никога. Сигурно тези, които ме познават ще се зачудят какво пак съм намислил... Засега ще кажа, че май май открих себе си или по-скоро се преоткрих.
Спокойно!
Няма да ставам поп! Отец... Или епископ... Поне засега!
Ще разкрия това, което трябва след като се случи!
Късмет и ви желая да намерите и вашето АЗ - много е яко! ;)

Скаутите и техния летен лагер в местността Паниците край Калофер

Беше някъде миналата година. Не помня дати, но си беше със сигурност миналата година. След като поживяхме в Калофер, поработихме си като бакали, в един слънчев ден или дали не беше една лунна нощ се запознах с Ванката - или както е известен в средите на скаутите само Чернов. Беше от онези познанства дето се запознаваш и имаш чувството, че си познавал този човек от години.
Ванката е 10на години по-малък от мен, но като начин на мислене нито той нито людете около него, с които се запознах впоследствие имат нещо общо с настоящето поколение на анархични, егоистични, озлобени и жестоки мамини синчета.
Всъщност първата ни среща беше доста кратка, защото май беше петък вечер, а ние почивахме само неделя тогава и не можахме да се видим за по-дълъг разговор. Следващата ни среща беше на 8ми декември, когато доведе група юнаци и юначки, които определено знаеха как да се забавляват. Напомниха ми за мен преди 10-на години и затова всички ми влязоха под кожата. Тогава се запознах и с половинката на Иван - Яна, симпатична и чаровна млада дама, която няма нищо против да се бори с несгодите на откритото небе и административната и скучна за мен счетоводна област.
Цяла вечер се забавляваха и пяха познати за мен песни на Черно Фередже и още една камара сходни непознати парчета от народното творчество.
На следващия ден Иван и Яна дойдоха, изчакаха клиентите ми да си тръгнат и Ванката директно ми зададе въпроса: Ще ли да можем да им осигурим провизиите
и доставките за лагера, който планират за лято 2010. Отначало не ми беше много ясно що за индивиди са скаутите. Докато бяхме пионери си спомням, че дружинната беше споменавала, но с леко презрение и чувството, което беше останало в мен беше едно такова смесено... Нещо като за гадна нео-нацистка организация, но в по-мек вариант...не че имам нещо против нео-нацистите де, но когато са аргументирани разбира се... Та обясниха ми и двамата за какво иде реч. С думи прости искаха да направят летен лагер, организиран от Национална Скаутска Организация на България, чийто председател беше Ванката Чернов. Аз разбира се прегърнах идеята, защото както споменах се върнах известно количество години назад, а и всичко свързано с дивотия и вкарване в правия път на едно количество млади хора - деца и младежи ме дърпаше да помогна. В интерес на истината, ако трябва да съм честен пред останалите и най-вече пред себе си изобщо не се замислих за обема работа, нито за финансовата част...просто си разчертах мислено начина на спедиция до лагера, защото както се оказа и впоследствие това си беше жив логистичен и спедиционен урок - добре, че беше Ради :) ;)
Лагера беше планиран за края на юли и началото на август. Струваше ми се далеч, но междувременно ходих с Иван да оглежда терени, защото хич да не е той гледаше за доста неща - да няма големи наклони, да е близо до вода, да има гора, ама едновременно с това да е поляна, в близост да има ток, респективно път по възможност, за да може да се доставя храната и другите необходими неща.Гледахме доста места, а Ванката сам обиколи и доста други.

Една малка топла Коледа...

Като морско чадо никога преди това не се бях сблъсквал с традициите на
планинските градчета. Преди да видя със собствените си очи бях скептично настроен, че това ще е поредната пошла имитация, че на видите ли ние тачим традициите си и си ги пазим в сърцата. Виждал съм го на доста места и доста пъти, така че бях настроен негативно, до деня в който не се събудих и не беше деня на Бъдни Вечер.

Градчето Калофер беше като затихнало пред идващия ден на Коледа, пред Празника. Цял ден идваха хора, пазаруваха си, но очите им бяха различни от друг път - бяха едни весели такива. Целия ден чаках да видя какво точно ще стане, но всички ми казваха, че вечерта е интересна. Деня не е... И наистина, след като започна да се смрачава, започнах да ги чувам - писне от тука гайда, издумка тъпан и спрат, ей така както са започнали. След това смях, весел и естествен...и пак тум тудум тум тум тудум тум, и пискливите гайди нададат вой.

Във въздуха започна да се усеща една положителна енергия, някакъв позитивен заряд, който ще избухне всеки момент.

Влади на няколко пъти ми казваше: "Митак, айде тази година ще коледуваш с нас!", ама аз както споменах градско и морско чедо изобщо не бях наясно за какво точно ми говори. Изтъквах, че ме е срам и затова не искам. Срам ли? Няма такова нещо и го видях със собствените си очи. Това комбинацията вино, гайда, тъпан, 5-10 калпака наоколо и коледарски песни изпаряват чувството на срам.

Уговорката беше да се съберем в Марто. По едно време телефона се раззвъня и Марто ми каза да идем бързо в Лалето, че имало автентични Коледари. Облякохме се набързо (нетипично за мен, но исках да ги видя) и излетяхме. Наистина имаше група от 10на мъже вътре, когато отидохме си говориха нещо помежду си. Всички бяха познати лица, а и Румен беше с тях. Поздравихме и влязохме... Някой ги подкани да изпеят нещо те се спогледаха...казаха си разни приказки, от които нищо не разбрах и като писна таз ми ти гайда и като запяха тез ми ти Коледари...ееееей обърна се нещо в мен ама истински, не просто ей така като гледаш някакво клипче с гайда или да изслушаш Излел е Дельо хайдутин като си някъде извън България, ами истински... Стоиш гледаш, слушаш и...си настръхваш. Един пей, двама свирят другите мезят и пият винце, и се включват и те в песента...
Ееееей юнашка работа, това нещо не може да се опише, може да се чуе, но само със собствените ти уши, може и да се види, но трябва да е със собствените ти очи и основно...трябва да се усети, но трябва да се усети със собствената ти душа.
Ако пък не го усетиш - те тогава е проблем, или нещо ти лопа или просто не си Българин!


...Следва продължение...което май няма да последва...

26.05.2011 г.

Студа, топлината и техните производни!

Не ми се ще да ви разваля студовата идилия, но като четох постингите по-нагоре реших, че май е по-добре да я разваля тази идилия ;)
Тази сутрин станах в 5:50 както обичайно. Кафето беше готово. Измих се и се настаних пред писито с чаша димящо кафе. Разсъних се порядъчно, метнах две шепи вода на очите за да ми светне облякох се и дойде време за тръгване. Сложих шапката и ръкавиците, взех си торбата с гозбата, отворих външната врата и всичко ми се смръзна. Качих се в колата и запалих. Запалих цигара да чакам да загрее и си пуснах радиото. Каката тъкмо казваше прогнозата за времето. -24, с вятъра се усеща като -33. Честито на печелившите! ;) Леда под колата е горе долу около педя т.е. към 20-на сантиметра, а до края на зимата (ориентировъчно началото на май) ще стане около 45 см. Никой не обръща внимание, защото навякъде всичко се вдига с около половин метър от леда...
Отворих прозореца да си проветря колата. Студения въздух веднага нахлу и разкара топлия тютюнев пушек навън...
Студено си е! Сложих на скорост и бавно потеглих!
Започва първия работен ден за новата година (макар, че моя първи работен ден беше още в петък)...
Та приятели...студено си е наистина! ;)

Тадусак, китовете и дългото пътуване

Датата е 29 Август, а годината 2008-а.
Приготовленията започват седмица или две предварително, но всъщност решението ни да отидем беше напълно спонтанно. може би,
защото до скоро бяхме във ваканция и пътешествията ни харесаха. Събрахме се аз, Бубу, Чокето и Кольо и те двамата предложиха да идем с тях. Така или иначе мислили да ходят. Мислихме известно време, но възможността беше налице и го решихме! Отиваме!!! Предната седмица резервирах един ван със седем места - като ще е гарга да е хипар. Бяхме 7 човека, така че той ни дойде супер добре. Плана беше следния: след работа се прибирам, Ради е оправила багажа. Качваме го на колата и се събираме при Никито. Чокето идва там с малкия. След това вземаме колата под наем и оставяме нашите коли в гаража. Часа беше около 21 и така потеглихме и се упътихме към изхода на Монреал. Караше Колчо нашия пилот. Излезе на 20-та и тръгна по пътища по които не бях минавал за целия ми престой в Канада. Трафик нямаше много и си пътувахме спокойно. Слушахме музика, говорихме си, а по едно време Дребньо заспа, а на нас ни се приходи до 00 :) Няма как първата бензиностанция е наша... Първо нямаше никой, но чичото се появи. нямахме намерение да зареждаме, защото резервоара ни беше фул,. а чертичката едва беше мръднала. Та огледахме се, но той може би заради Пешо ни пусна и посетихме масово двете нули на бензинаджийницата! Какво да се прави! Нужди!!!
Продължихме, а аз заспах. Спал съм малко след Квебек Сити. Горе долу час и малко след бензиностанцията. Събудих се до един
прекрасен водопад и осъзнах, че Колчо е спрял на някакво островче на магистралата! Тръгна бързо и почти не можах да видя, но все пак в просъница забелязах красотата му! Природата навсякъде е страхотна!

Удовлетворение...

Човека е ненаситно същество, но понякога си давам сметка колко малко трябва на човек, за да се почувства щастлив и да се усмихне.
Качихме го, покатерихме го...и работи... Обикновено не съм човек, който се поддава на екипна работа, но се убеждавам, че просто всичко си зависи от екипа. АКО екипа е готин и работата върви, ако работата върви и си виждаш резултатите на осмисляне и преглеждане нощ след нощ...е те тогава може да се почувстваш щастлив и усмихнат. А екипа беше, а и продължава да е Номер 1!
Всъщност моята роля в цялата история е по-скоро идеологична отколкото техническа. Техническата работа я свършиха Док и Илиянски. Текстописката беше Кака... Но идеята беше обща и днес като видях сайта качен на точния адрес и ми стана едно благо благо! ;)
Искам да благодаря и на тримата за упоритата работа! Благодаря ви приятели! Радвам се, че ви има!
А това на което се радвам е
 http://brm-bg.org ...
Е да живей труда дет са вика!
Отивам да си сипя едно кафе и отивам да си го разглеждам ;)

Поздрави! ;)

СЕЗОНИ

Пролет, лято, есен и зима...
4 сезона, 4 типа атмосферна и пътна обстановка...
Всеки един от тези 4 има своя чар, има своята душевност, има своето влияние върху нас хомо-сапиензз.
Зимата е любим сезон - сняг, студ, шапки, хрема, грип, пукащи камини... Стъпките в снега издават накъде сме тръгнали и от къде идваме. Снежинките се гонят и ако сме пропуснали фактора шапка покриват главите ни с една хармонична бяла шапка. Ставаме "белите шапчици".
Единствения недостатък на този сезон е, че понякога става досадно продължителен. Има и много други недостатъци разбира се, но всичко бледнее след гледката от прясно навалял сняг!
След като зимата започне да си взема сбогом с нас усещаме аромата на другия красив сезон - пролетта. Въздуха се изпълва с ухания още преди да са започнали да цъфтят дръвчета, цветя, храсти.... Птичките започват да мърдат, да се отърсват от студа, да пърхат с криле. Катеричките започват да се гонят по оградите... Дърветата се съживяват, листата им започват да напират да излизат. Цветята и тревичките се показват и ни радват. Те всички знаят, че идва лятото - 3-я сезон от всички 4-ри.
Лятото! Тази радост за любителите на плажа и морето. Всички свързваме лятото с блясъка на слънцето отразен в морето, с красивите планински водопади отразяващи слънчевите лъчи в себе си, с аромата на водорасли, миди и морски дарове...
С топлината, която поема тялото ни. Слънчевите лъчи ни подгряват, настроението ни се повишава. Всеки е изживял своя летен флирт, всеки е имал усещането, че може да превземе света. И всичко това благодарение на този дар наречен ЛЯТО!
Есента се промъква тихо и незабележимо в нашия живот. Плавно и без сътресения горите слагат своите цветни премени. Само хората, които са ходили есен в планината знаят за какво говоря. Навсякъде се усеща духа на есента, но единствено и само в горите и планините се усеща положителното от този "тъжен" сезон. Тъжен? Да, есента свързваме предимно с края на лятото, с края на топлината и слънчевите лъчи, с опустяването на плажовете и студа който започва неусетно да нахлува. Както всеки сезон обаче и ЕСЕНта има своите положителни влияния. Много художници и привържениците на фотографията се вдъхновяват от красотата, която нахлува с есента. Червено, зелено, жълто, кафяво - това са основно цветовете, които можем да видим около себе си, но съчетани в различни нюанси те дават на нас хората толкова много.
Хора радвайте се на нашата Земя, на Природата и я пазете, защото тя е това, което имаме!

Да Бъдем или Да не Бъдем...Дали това е вЪпросЪт?

Живеем в свят изпълнен с динамика...
Живеем в свят изпълнен с иновативно мислене.
Живеем в материален свят, в който всичко се свежда до финикийските знаци срещу, които можем да разменяме разни житейски благини.
Дали обаче това е всичко?
Дали бихме били доволни от това, което се разкрива зад едно добро материално обезпечение?
Мога да говоря единствено и само за себе си, защото това е индивидуална черта и ще бъде някак грубиянско, ако тръгна да обобщавам какво мисли съседа ми по този въпрос...
С всеки изминал ден стигам до извода, че на човек му трябва толкова малко, за да е щастлив. Любим човек, хубави мигове, Приятна обстановка, Красива природа...трябва ми една такава простота, която може да ни даде единствено място, в което живеят хора необременени от мисленето за печалба, от мисленето как набъбват сметките, от мисленето дали индексите на борсите се движат по онзи специфичен начин каращ ни да се радваме, защото печелим или да плачем, защото сме загубили всичко.
Малка къщичка, малка градинка, малки лехи...парк, река, дърво, пейка...птичка, сърна в гората, зайче в полето... Колко неща при това на пръв поглед малко и несъществени могат да ни накарат да се усмихнем.
Много са...
Мога да пиша много, надали някой ще ме разбере какво точно искам да кажа, но важното е, че аз знам.
Благодаря на всички, които решиха да видят какво съм написал...
И все пак...не мислите ли, че ни трябва толкова малко, за да сме усмихнати, за да сме щастливи...?
Моля?
Не чух...може ли да повторите?
;)
Желая лек и усмихнат ден на всички!

Новогодишна Снежна Нощ

Във въздуха се носи аромат. Аромат на празник, аромат на флуидите отделени от организма при празнично настроение.
Снега скърца под краката ни, някъде затъваме, другаде не. Вървим бавно, а от уличните колони продължава да се чуват нежните ритми на хубава коледна песен.
Снежинките падат, носят се и се сгъстяват. Направо се вижда как снега трупа! Прегръщам любимото ми момиче и нежно я целувам по косата, усещам по устните си вкусът й примесен с този на снежинките. Вървим хванати за ръце, а усмивката играе по устните ми.
Идва Нова Година! Година като всички досега може би, а може би не. Може би това ще бъде година изпълнена само и единствено с положителни емоции, само и единствено с приятни мигове. Знае ли човек... Мислите се лутат в главата ми и препускат бясно, но нагласата ми е изцяло и само позитивна. Чудно като се има предвид какъв негативист съм...
Приближаваме лобното място, където ще бъде купона. Лобно място...прозвуча все едно ще стреляме и ще осмъртяваме нещо...или някой... Може би е така... Със сигурност е така! Ще осмъртим Старата Година и ще посрещнем Новата! Мислите ми навлизат в руслото, което ще ги отведе до мястото за синтез и анализ... Късно е! Вече сме пред вратата. Звънеца! Чува се шум и музика! С Ради сме прегърнати и щастливи! Вратата се отваря и виждаме едно джуджанче...опс това е майка ми с джуджанска шапка. Вижда се Никито маскиран като елф...аромат на печена пуйка кара стомаха ми да изпротестира защо не съм му дал нищо цял ден...Елтън Джон пее хубави песни...май е време да се гмурнем и ние в празничната атмосфера!
Ето я идва! О тя дойде!
Нека Ви е честита тази Нова 2008-а година!
Пожеланието е за здраве и късмет!

....

Празник vs Делник...

Поредната Коледа отмина!
Всички започнаха да изгасят лампичките, които точно тази празнична вечер трябва да светят...
Какво е празника? Преобразен делник? Може би...
А може би не!
Празника е свойството на нас човеците да празнуваме през делниците! Всеки един празник е делник! И всеки един делник е Празник! Зависи как си го направим разбира се!
Уморяваме се от делниците! А не се ли уморяваме от празниците? Както някой тук каза "прекален светец и богу не е драг"!  Вярно е!  Но ако нямаме празници тогава какво? Тогава е време да направим всеки делник Празник и да го живеем като такъв!  Не трябва да оставяме сивото да ни обладава!

Краските дават цвета на живота ни, колкото по цветен толкова по-интересен!


Забавлявайте се хора! И се усмихвайте...ако може по-често! Бъдете себе си! Бъдете здрави!
И...ПРАЗНУВАЙТЕ!!! ;)

Ситуация

Има два варианта!
Единия е нещата да се прецакат съвсем, а другия е да не се прецакат съвсем. За съжаление обаче и в двата случая нещата са прецакани. Хубавото в случая е, че колкото и да са прецакани нещата на мен не ми пука. Да! Не ми пука и толкова! Някои се вайкат и плачат, други униват, трети псуват... На мен не ми пука...
Когато нещата се прецакат има едно хубаво нещо и то е, че някой трябва да намери изход, а аз много обичам да намирам изходи. Има, няма - намирам ги. Ако има го намирам бързо. Ако няма правя такъв. Понякога ползвам и входа като изход, но то е в много крайни случаи.
В тази връзка ще споделя, че цялото ми пътуване на обратно беше изпълнено с прецакани неща :) Още в БГ решиха, че имам някакъв прахоляк по раницата. Оглеждаха я, вземаха и промазки, душиха и само дето не доведоха следовото куче. На раницата нищо и нямаше с изключение на това, че преди време доста пъти беше опикавана от негово величество 4040. Сигурно като изсъхне урината започва да наподобява на кокаин в суров вид та затова са се емнали с мен.  
Както и да е преминах бариерата на софийското летище, но в Прага вече ме съблякоха гол!!! Сефте - същото го направиха колегите в Canada месец по-рано. На кой ли мy прави впечатление. Първо ме накараха да си събуя обувките. С усмивка на уста предупредих, че това не е много здравословно, ни никoй не ми разбра шегата и само чичковците ме гледаха сериозно и втренчено. След като метнах обувките в един панер да ги сканират един сериозен на вид типаж ми каза да го последвам. Па последвах го - по чорапи естествено. Постоянно си гледах раницата, в която ми бяха всички документи - да не вземе да ми я свие някой де, не друго... Вкараха ме в една стаичка 3 на 3 и чичето ми рече да се разхвърлям. Щях да го питам няма ли да се целунем преди това, но сигурно щяха да ме закопчеят, ако го бях направил... Събух се! По гащи! Пипаха ми фанелката, панталоните, анорака...абе лудница. Най-накрая като капак ме помолиха и чорапите да си събуя! Събух ги.
След това ми се извинха учтиво и ме оставиха да се облека по живо по здраво!
Раницата ми беше на място, а обувките си стояха все така в панера. Обух се и след час ни качиха в самолета. Какво...щастие...
По новите разпоредби на самолета не можеш да си качиш бутилка вода. Абсурд! Е може 1литър, но разделен в съдинки по 100мл... Смехория! А аз умирах от жажда! Имаше едно бутилче 330мл за целия път. Виках стюардесата сигурно 120 000 пъти и ми носи все чашка. Ако беше по-умна щеше да ми донесе 2-3 шишета и да се приключи - ама на не дава...
Мястото ми беше кофти и ми беше и тясно....абе дълго пътуване.
Разгеле кацнахме в Монреал...тук обаче ме чакаше поредната изненада.
Граничния служител със строго лице ме запита къде съм бил. Отвърнах мy, че съм бил в България... Защо съм бил там? Ами във ваканция! По какви причини? Лични - казвам аз... Ама какви точно! Е тук се затрудних - споменах, че съм искал да видя родители, приятели... Не вдъхнах много доверие, но мина... А подаръци дали нося? Не, не нося! Нищичко ли?? Грам нищо! Само един картон цигари и няколко книги за лична консумация! Записа си нещо на листчето ми, връчи ми го и ми пожела приятен ден. Е приятен беше, но все още не бях излязъл от границите на летището и не го усещах толкова приятен.
Намерих си багажа и се упътих към изхода. Очаквах това, което последва, но не ми стана приятно. Едно митничарче ме отклони за проверка на багажа. Защо на мен?!?! Извадиха всичкия багаж от чантите ми, но най-милото беше, че после аз се забавлявах докато го събираха или по-скоро се опитваха да го съберат, защото на мен ми отне час и 15 минути да го натъпча, а те трябваше да го сторят доста по-скоростно...
Та да, след като излязох с нетърпение затърсих Ради из тълпата, за да ме отведе в къщи, на тишинка и спокойствие...
Е случи се разгеле!
Но нещата наистина се прецакват! Важното е да не станат на дереджето "ситуацията е осрана без надежда за почистване" - ако са преди тази точка всичко е наред!
Та така, сега мисля да пийна едно кафенце и да помечтая, че вече съм си вкъщи, а не на работа!

Тиха нощ

Тиха нощ...
Чувам само как водата в аквариума се размесва и малката златна рибка плува ли плува...
Снега вали. Трупа.
Вече има сигурно 70см и продължава да трупа...
Ноща е такава, в която една пукаща камина, чаша червено вино, хубава цигара и нежна жена могат да те накарат да хвърчиш в облаците.
Нищо не е такова каквото изглежда. Нищо не е такова каквото трябва и каквото искаме да е, но все пак е хубаво.
Живеем кратко, живеем бурно и пълноценно, там е смисъла на нашето Аз.
Струва ли си да се борим с несгодите? Струва си разбира се! Струва си да накараш едно дете да се усмихне, едно Хлапе да засияе.
Струва си!
Тиха нощ...
Нежна нощ...

30

Така...
Дойде и моето време...
Преди време един мой приятел ми беше казал "Ще видиш пич, като станеш на 30 е по-различно и започваш да мислиш за разни неща, които не си виждал до момента. Основния ти въпрос ще бъде: Е и на 30 съм, а какво имам зад гърба си..." (Пламене цитирам те доста преди да стана на 30!)
Станах на 30... Като, че ли нищо не се е променило, а в същото време наистина този въпрос ме жегва от време на време. Нещо като някакъфф си гаден будилник, който дрънчи точно като очакваш най-малко. Дрън-Дрън....Дрън-Дрън....или като новите модерни будилници...татататататататататататататататата...и пак същото на равни интервали...
И наистина...какво имам зад гърба си... 10-11 годишен трудов стаж от който в България 6-7...и от тези 6-7 години само 6 месеца по трудов договор... Веселба! Започнах вече да мисля за пенсионни осигуровки... Майтапя се, но сигурно ще трябва да се замисля и затова.
Хората на по 30 си имат вече собствен бизнес, 15-16 деца, ходят на екскурзии до Карибите и тем подобни щуротии... Аз нямам ни собствен бизнес, ни 15-16 деца, нито пък ходя на екскурзии до Карибите... Обаче...обаче мога да кажа с чиста съвест, че не съжалявам за нито един момент от живота ми досега. Всъщност, не съжалявам за нито една секунда от него. Както казва моя френд Бозука от Варна: "Всичко е икспириънз Меджик!"... И наистина е така...
Бил съм на 3 континента. Видях неща, които винаги ще помня. Дори има моменти, когато съм бил на 3-4 години и имам спомени от местата, където са ме водили. Странно, но факт.
Равносметката. Ами до тук всичко е окей. Или по друг начин казано - парите ги няма, сметките излизат!
Ще видим какво ще правим от тук насетне, защото шибания часовник има свойството да тиктака, а с всяко тиктакане нашия живот се съкращава. Та живота е кратък и трябва да правим само и единствено това, което ни е приятно и което ни се прави. Малко егоистично казано, но в крайна сметка в живота си трябва поне малко да сме егоисти, за да можем да си обърнем внимание.
Бъдете щастливи! И правете това, което Ви се прави! :)
Дет' се вика донт лори би хИпи!!! ;)

Мечти...или илюзии?!

Реална нереалност или нереална реалност е да спечелиш джакпота на тотото...?
Кой знае колко такива наивници като мен са си задавали въпроса и всеки път с тайна надежда, че точно този път ще съм аз...
Колко наивно...
От друга страна защо пък, може би дядо Коледа наистина съществува, може би джуджето, което изпълнява по едно желание наистина съществува...а може би и Златната рибка...
Дори 10-те процента, които обещах на тази мила дама, която ми предостави веднъж числата си...дори само тези десет процента ми стигат. Дори...дори всъщност 10-те процента от тези десет процента. Ще мога да помогна на всички, които искам... Ще мога...ще можем да си купим и къщичката, която си искаме...и то без да мислим за кредити, пълномощни и всички други скучни неща придружаващи една подобна покупка...
:)
Сигурно сега ме мислите за наивник...ако трябва да съм честен аз също в този момент за миг се замислих дали не съм най-големия наивник и мечтател... Може би съм... А и да съм какво лошо има. Никой не може да ми отнеме правото да мечтая, да виждам нещата както аз си искам, с точно тези краски и нюанси, които аз си искам.
А може би отново трябва да захраня тотото с поредните 2 долара и с поредната доза надежда, че на следващия тираж именно онези 7 мои числа ще са тези, които ще се паднат...
Не е хубаво да живеем в свят на илюзии...
..., но е хубаво да живеем в свят на мечти, ...
... защото аз от опит знам, че много често мечтите стават реалност!
Мечтайте, не се страхувайте и мечтайте!!! Това никой не може да ви забрани!!!

RainyDay

Днес денят е странен. Дъжда отново започна да вали... Вали така сякаш е края на ноември, вали все едно не мисли да спира!
Капките се стичат по лицето ми, но аз им се радвам. Наистина са хубави. Едни такива прозрачни и студени.
Гледам как другите хора бягат, крият се, а аз крача спокойно... Ще се намокря...? Не ме притеснява този факт и за секунда. Дори може би съм доволен. Усещам анорака си студен и мокър, може би ще изсъхне дори на гърба ми...
Масивните английски обувки не са пропуснали и капчица, стъпвам смело в локвите и правя кръгчета!
А дъжда вали, вали...

Възмездие! (в памет на един добър приятел! Сбогом!)

Движих се бавно. Всичко като, че ли бе замряло...Стъпка... Втора... Като че ли изпука нещо..?
Не по-скоро странен шум...
Ято птици се пръснаха, използвах това, за да се наместя хубаво в шумата. Усещах я - как пристягаше гърдите ми отпред и как се впиваше в гърба. Това, че имах тези усещания ме успокояваше заради предстоящите събития. "Мишената" още не знаеше за тези събития, а и надали някога щеше да разбере, ако всичко беше успешно и по план.
Думата "ПЛАН" не я обичам. Твърде ангажираща е и твърде подтискаща. Нещо като да нямаш свобода на действие, но не е същото. 


Чух шума на двигателя. 

Точен и придвидим. 

Стрелките на часовника бяха направили 90 градусов ъгъл на часовника ми. часа беше три. Така и очаквах. Мощния двигател на шевролет-а Тахо караше тихия и спокоен горски въздух да вибрира. Шума наближаваше, притворих очи, за да накарам пулса ми да се успокои. Нивото на адреналина не беше толкова високо както, когато тръгнах. Усетих как увереността нахлува във вените ми. Пропълзях последните няколко метра прикрит от грохота на наближаващия автомобил. Скривалището беше подготвено, бавно свалих "красавицата" от гърба си, наместих оптиката и я сложих на двуногата. Имах достатъчно време за да се слея с обкръжаващата среда.

Живота с главно или малко "Ж"?

Раждаме се. Okay! Растем! Мхмм добре... Ставаме големи! Добре ... и ...
И какво после?
После ли? Ами после е гърч! Надали някой е чул майка си или баща си като са му казвали да спи следобед... И като не спяхме и си мислих, че сме прецакали големите. Още от малки сме расли в някаква гадна и хипнотична заблуда... Основно прецакваме и цакаме себе си, но лошото е, че го осъзнаваме прекалено късно.
...
Минаха години... Датата е 27-ми, месеца е март, а годината 2007-ма. часа е 5:50 сутринта! Ще се запитате от къде знам сигурно! Ами знам, защото откачения будилник ми откачи ушите от звънене... Не ми се става! Искам да спя, да спя, да спя.... Да ама не... Ще спиш на оня свят или да си спал докато си можел...... Предполагам, ако някой в моето положение ми каже, че му се спи така ще му отговоря...
Работим работим работим... Лишаваме се, къде за едно къде за друго, чакаме това или онова... После не си купуваме обувки, за да можем да купим на децата. Тъпотии! Нали децата в един момент ще хвръкнат така както ние изхвърчахме... И тогава какво ? Ще можем да си купим, но ще сме на по 55-60 години...(да сме живи и здрави) и ... на кой ли ще ги показваме тези обувки тогава...? Не! Не ме разбирайте погрешно нямам нищо против 60 годишните! Просто искам като стана на толкова и се обърна да видя един живот, с който се гордея... Как да го постигна? Грам идея нямам... Сигурно се разбира рецептата...малко след като умрем!
:)
Песимизъм ли?
Не просто чист и дестилиран реализъм!

Открихме социализма!

Имаше една песничка преди 10-15 години , в която се пееше нещо от рода на "...комунизма си отива....". Да ама не както беше рекъл нашия мил журналист Петко Бочаров. Комунизма или по-скоро социализма е строй към който се стремят дори най-върлите "демократи"... Предполагам това е така, защото социализма се казва социализъм именнно защото е свързан с разни социални неща, социални облаги за социалното общество...
Най-добре развит социализъм има според мен в Canada. И по-скоро в Квебек. Живея тук от едно известно време и колкото повече гледам толкова повече се убеждавам, че именно нещо такова са искали да построят и у нас преди време, но незнайно защо не се е получило нищичко... Може би защото ние сме си едни такива...антисоциални... Стоиш и се вайкаш дори и като искат да ти дадат нещо.
Квебек е хубаво място за живеене, особено за млади хора с малки деца. Оказа се също че тук това, че имаш деца също те прави богат...не не духовно, а по-скоро финансово. Как? Ами много просто дами и господа - обичате се, правите нормалното в една двойка и хоп на бял свят идва нещо, което свързва двама човека , а именно детето :) За някои може да е радост..., а за други е бизнес. Да знам, грубо казано, но определено съм срещал подобни екземпляри тук - правят си дете, за да вземат парите за него... О да!!!
Другата мода от която също се вадят пари в "социализма" са естествено социалните помощи. Ще кажете: "Ама то да не е доживот?" Е па доживот е!!! Докато има будали да си плащат данъците, ще има и такива, които да вземат парите наготово. Това е! Жалко е, защото именно поради подобни фактори се опорочиха нещата в т.нар. социалистически страни, но никoй не го е еня. Нали сега си има постоянния доход, защо трябва да му пука, че утре ще бъдат отменени тези неща именно заради подобни злонамерници и когато наистина някой има нужда от подобна социална помощ просто няма да я получи ... Приказката за "Лъжливото овчарче" припомняме си я и веднага ни светва за какво иде реч.
Та така. Това ми се искаше да напиша - като си взема фиша за заплатата и се втрещявам, че данъците ми клонят къмто 50% ама няма да се плашим нали храним цяла армия лентяи!
Смело напред в Демокрацията!
Времето е ваше!
Аз не съм капиталист, но някога сигур ще бъда!
И т.н. и т.н. ....