Добре сте ми дошли! Ту би Ор Нот Ту Би ви очаква!

Този блог е все още бебе и все още мисля идеи на къде да го развивам. Може и вие да спомогнете с насоки, а може и просто да се забавлявате като четете разните написани от мен неща :)

Още веднъж добре дошли и ИНДЖОЙ!


Ако все пак моя блог ви се стори много скучен и постен можете да се прехвърлите в блога ByBy's Kingdom, където ви уверявам, че нещата не са никак постни! ;)

Абсолютно всички теми относно Имиграцията в Канада и Квебек местя в отделен блог, който при интерес можете да намерите тук: IMMIGRATION 2 QUEBEC . Ще се радвам да се намерим и там! ;)

25.05.2011 г.

Катерачи и Зубрачи!...или до Хубавец и обратно...100 години по-късно!

Часа е 3:17ам! Датата е седми декември, а годината годината май е 1999. Всичко това е ясно , защото първо че си поглеждам часовника след като се разбуждам и втори датата и годината няма как да са различни по простата причина, че отиваме да празнуваме 8-ми декември...
Усещам лекото подрусване и пропиващия студ на влака. Този път попаднахме на кофти вагон, в който всичкия студ се събра. Кофти, но пък за сметка на това ни държа будни през по-голяма част от пътя. Изпихме трите бутилки "Слънчев бряг", заедно с една кофичка от течен шоколад пълна с нарязана луканка. Колкото и учудващо да е комбинацията никак не беше зле... Дори може да се каже, че си беше направо сгряващо и освежително същевременно...
Оглеждам сънено купето. Заели сме го цялото - пътуваме аз, сестра ми CHOKY, една нейна колежка именуваща се Здравка, моя колега Ивко и небезизвестния Урглефлогуе накратко Ург (в отговор на моя въпрос какво по дяволите трябва да значи това Ург-а ми отговори че Урглефлогуе бил пазителя на адската врата...задоволи ми любопитството...). Ург-а нежно е сложил тежката си кратуна на рамото ми, но идва време за слизане и колкото и тежко да ми е ще трябва да го сритам за да го разбудя. Впоследствие възникна спор кой кого е събудил, но това е маловажно в случая. Вече подминахме гара Калофер и следващата гара Карлово беше нашата. Наша все едно сме й собственици, макар че след като слязохме се държахме точно така все едно е наше владение. Седнахме на пейките вътре в гарата и се развилняхме, но всяко нещо с времето си.
Разбудихме се, всеки се качи на раницата си и се наместихме, всичко беше ок, коняка го нямаше т.е. две бутилки по-малко за носене. Каничката с мезето и тя приключи, но раниците бяха добре напълнени... чу се морното изкърцване на спирачките и Ург-а тежко се стовари на плочките вдиша и започна да бучи. Със слизането лапнахме по една цигара и започнахме да умуваме дали да чакаме изгрева или да се мятаме към хижата по тъмно. Надделя разума - само сестра ми беше се качвала до момента на Хубавец , а тя отговорно заяви, че всичко е ок и ще ни заведе благополучно, а освен това имаше една банда софиянци с които не искахме да се делим пътя. Та седнахме , ометохме част от провизиите и се понесохме към центъра на Карлово. Подминахме хотел Розова Долина (понастоящем "ЩЕРЕВ") и продължихме нагоре. Видяхме и първата маркировка за хижата. Добре че не набутахме фенерите нейде дълбоко из раниците, че тогава щяхме 100% да се озъбим! Бавно тръгнахме нагоре, камънака беше влажен и се хлъзгахме. По едно време крака ми се заклещи между два камъка усетих как веднага след изваждането започна да се подува.. Пука ми! Нали с мен бяха бандата на Шаро, така че някакъв си подут глезен надали би ни притеснил. Срещахме хижаря на половината от пътя - разконспирира ни докато се радвахме на красотите около пътеката. Сестра ми го поздрави, а той потайно каза, че ще се върне след 2 часа , защото трябвало да занесе нещо спешно до града.
Покатерихме се до хижата, а там огъня в печката беше разпален. Жената на хижаря (демек така да се каже хижарката) ни предложи чай който с удоволствие приехме. Настани ни в мн приятна стая. Иво се опита да запали печката с някакви найлони, дървета и тн, но нищо не се получи. В резултат на опита цялата стая беше опушена и се чувствах като пушено пиле. Неусетно сме откъртили и сестра ми ме разбута около един следобед. Хапнахме и се захванахме да режем и цепим дърва, а дърва братя имаше бол. Бичкията направо ни намрази, а за брадвата да не говорим. Заредихме се така все едно ще зимуваме. Сестра ми и Здравка щъкаха насам натам и след като се върнаха засипахме да пием. А пиенето горе не е като пиенето долу. Влиза глътката и ти е сладко. Еееееехххх!!! Времена и нрави... ;)
Цяла вечер пяхме и се кикотихме. У зарана CHOKY-то със Здравка отцепиха към хижа Балкански рози. Нас ни домързя да си размърдаме задниците и се захванахме с различни неща. Аз започнах да правя именития боб с ром. Всичко беше ок на боба с изключение на 13-те вида подправки, веригата която беше на дъното на тенджерата (за да увира боба по -бързо де - тоз трик го научих от хижаря, но преди това го бях чувал от баща ми)... НО това не ни стигна излях вътре и половин бутилка ром. Тъкмо завря и по станцията се включи сестра ми хижаря ме повика да говоря с нея и CHOKY-то скочи с идеята да ходим нагоре и ние, а аз лично си бях добре. Усетих че са вкарали доста, но й казах да се връщат. Тя като че ли се обиди малко, но... След кратък съвет решихме с момците да сложим боба в една торбичка и да се понесем нагоре така или иначе нищо не губихме, но явно сме се мотали дълго, защото девойките се показаха, а и навън беше взело да се стъмнява.
Същевременно в хижата започнаха да пристигат младежи и ДЕВОЙКИ. ДЕВОЙКИТЕ бяха атракция така или иначе... От тях имаше и такива които присъстваха с високи токове, дамски чанти и все атрибути характерни за нощни барове и дискотеки, но не и за хижа в планината... Гррр! По едно време две девойки се паркираха до Ург-а и заявиха въпросително : "Момчета вие ли сте духали на печките?" Духаме кфо да правим, отидохме да запалим кюнеца, а междувременно долу в столовата беше започнала окупация на масите. CHOKY-то и Перко (Здравка) също се бяха захванали с това, а Иво цепеше дърва.
Имаше разни сблъсъци, но не ми е за тях мисълта. На въпросната хижа се запознах с известната Пловдивска сестра, която доста народ още приказва: сестраааааа Генкова! Да ! Заради нея изоставих компанията и се стоварих при девойката.....която беше придружена от още 15 човека в стаята. Аз бях порядъчно почерпен и атакувах по всякакви начини милата сестра, но тя беше желязна до последно. С цел да я впечатля дори обрах нашата стая и занесох всичкото дърва при сестра Генкова:) Но не би - спах сам на едно легло като за отмъщение не оставих никoй да спи с моето хъркане. Хрттт прттт и сутринта в 7ч. се размърдах и някой доволно избуча : "Аааа бичкията се събуди!!!!". Всички майни ме гледаха доволно и обнадеждено, че ще си вдигна гълъбите и ще ги оставя да дремнат някой друг час.
Решихме че ще си ходим. Събрахме остатъците от гозбите, а част от останалото пиене, защото имаше и такова оиставихме на Васко хижаря.
Не ни се тръгваше от планината, но трябваше. Размених адреси с някой от пловдивската група на сестра Генкова ( с Ванката demenzzi сме френдове от тогава именно!) и тръгнахме надолу... Естествено изтървахме директния влак за Варна, но бързо взехме решение да идем до Майна Таун и да си вземем влак от там... Речено сторено, но никoй не провери какви точно влакове има за Варна от Плд. Часа беше около 3 следобед, местонахождение гара Пловдив, а лелката от Информация ми рече гнусната новина, че влак за Варна има чак в 11 вечерта. Кофти тръпка. Бяхме гладни и мръсни, но най-вече щастливи:) Решихме да звъннем на нашата мила братовчедка Елена, Елито бе, сигурно я знаете. По телефона звучеше много доволна да ни види и след 20 минути я видяхме как се оглежда по гарата. Стъжни й се веднага щом ни засече:) и нормално де - бяхме 5 човека с огрмни раници, мръсни, потни и тн с различни екстри:) Питахме я къде да седнем да пием кафе, а тя ни помъкна към най-затънтеното място да не я видят с ненужните бандити, я колеги, я преподавател... Ама ние не й се сърдим де. Поговорихме си и Ели се изнесе , но на дневен ред дойде въпроса че сме гладни. Огледахме се и видяхме едно кръчме, където се предполагаше, че ще ни сервират супа на приемлива цена, защото мангизите си бяха кът! Понесохме се дружно натам. Седнахме без да питаме дали може... Дойде една леля сервитьорка, разпита ни какво искаме, а ние установихме че имаме пари макз за 3 супи, един бульон и няколко филии хляб. Хляба лелята заяви че бил от заведението. Питахме за цените на супите, за да си направим финално сметка, но лелята сервитьорка многозначително рече, че щяло да ни е ИЗГОДНО....какво по дяволите значи ИЗГОДНО...един Господ знае:)
Започна се едно чакане за сюпите, но в един момент видяхме как готвача с капата се изнесе на някъде. Е, поне сигурно е оставил да стопли супите. Да да само се надяваме заради тоз дет духа! Минаха 20 минути и същия чичо готвач влетя в кръчмата с 4 супи, които бяха в....найлонови торбички! Изглеждахме странно и  сервитьорката ни обясни, че току що отварят заведението, но не било хубаво да върнат клиент и тн... Супата и хляба наистина бяха на ИЗГОДНИ за нас цени:) Започна да наближава и времето за нашия влак. Напълнихме вода и се покатерихме. Влака по закона на смърфовете беше full и имаш 2 места ако не се лъжа - тях ги заеха сестра ми и Перко. Това беше мястото където си направих сефтето да спя прав. То не било трудно само трябва от време на време да си коригираш стойката и да върнеш в изправен стоеж:)
В крайна сметка намерихме места и седнахме и естествено къртихме почти до Варна. Слязохме, чухме писъка на гларусите, мириса на изгорели газове (който дори в Пловдив не усетихме така) и направихме смръщените физиономии характерни за града :)
Welcome Back то рялити!
;)

Няма коментари:

Публикуване на коментар