Добре сте ми дошли! Ту би Ор Нот Ту Би ви очаква!

Този блог е все още бебе и все още мисля идеи на къде да го развивам. Може и вие да спомогнете с насоки, а може и просто да се забавлявате като четете разните написани от мен неща :)

Още веднъж добре дошли и ИНДЖОЙ!


Ако все пак моя блог ви се стори много скучен и постен можете да се прехвърлите в блога ByBy's Kingdom, където ви уверявам, че нещата не са никак постни! ;)

Абсолютно всички теми относно Имиграцията в Канада и Квебек местя в отделен блог, който при интерес можете да намерите тук: IMMIGRATION 2 QUEBEC . Ще се радвам да се намерим и там! ;)

26.05.2011 г.

30

Така...
Дойде и моето време...
Преди време един мой приятел ми беше казал "Ще видиш пич, като станеш на 30 е по-различно и започваш да мислиш за разни неща, които не си виждал до момента. Основния ти въпрос ще бъде: Е и на 30 съм, а какво имам зад гърба си..." (Пламене цитирам те доста преди да стана на 30!)
Станах на 30... Като, че ли нищо не се е променило, а в същото време наистина този въпрос ме жегва от време на време. Нещо като някакъфф си гаден будилник, който дрънчи точно като очакваш най-малко. Дрън-Дрън....Дрън-Дрън....или като новите модерни будилници...татататататататататататататататата...и пак същото на равни интервали...
И наистина...какво имам зад гърба си... 10-11 годишен трудов стаж от който в България 6-7...и от тези 6-7 години само 6 месеца по трудов договор... Веселба! Започнах вече да мисля за пенсионни осигуровки... Майтапя се, но сигурно ще трябва да се замисля и затова.
Хората на по 30 си имат вече собствен бизнес, 15-16 деца, ходят на екскурзии до Карибите и тем подобни щуротии... Аз нямам ни собствен бизнес, ни 15-16 деца, нито пък ходя на екскурзии до Карибите... Обаче...обаче мога да кажа с чиста съвест, че не съжалявам за нито един момент от живота ми досега. Всъщност, не съжалявам за нито една секунда от него. Както казва моя френд Бозука от Варна: "Всичко е икспириънз Меджик!"... И наистина е така...
Бил съм на 3 континента. Видях неща, които винаги ще помня. Дори има моменти, когато съм бил на 3-4 години и имам спомени от местата, където са ме водили. Странно, но факт.
Равносметката. Ами до тук всичко е окей. Или по друг начин казано - парите ги няма, сметките излизат!
Ще видим какво ще правим от тук насетне, защото шибания часовник има свойството да тиктака, а с всяко тиктакане нашия живот се съкращава. Та живота е кратък и трябва да правим само и единствено това, което ни е приятно и което ни се прави. Малко егоистично казано, но в крайна сметка в живота си трябва поне малко да сме егоисти, за да можем да си обърнем внимание.
Бъдете щастливи! И правете това, което Ви се прави! :)
Дет' се вика донт лори би хИпи!!! ;)

Няма коментари:

Публикуване на коментар