Добре сте ми дошли! Ту би Ор Нот Ту Би ви очаква!

Този блог е все още бебе и все още мисля идеи на къде да го развивам. Може и вие да спомогнете с насоки, а може и просто да се забавлявате като четете разните написани от мен неща :)

Още веднъж добре дошли и ИНДЖОЙ!


Ако все пак моя блог ви се стори много скучен и постен можете да се прехвърлите в блога ByBy's Kingdom, където ви уверявам, че нещата не са никак постни! ;)

Абсолютно всички теми относно Имиграцията в Канада и Квебек местя в отделен блог, който при интерес можете да намерите тук: IMMIGRATION 2 QUEBEC . Ще се радвам да се намерим и там! ;)

25.05.2011 г.

Кафе

Тази сутрин станах по-рано от обичайно.
часа беше 5:43. 

Излязох безшумно, за да не събудя половинката ми. Сумнамбулизирано атакувах банята и премижах от силната светлина след като включих лампата. Измих се бързо. Студената вода ми подейства великолепно, пуснах я да тече и наплисках лицето си още няколко пъти. Погледнах се и видях, че брадата ми е заприличала на...не не знам на какво, но на мен ми допадна. Реших и днес да не я бръсна (все едно някога съм се бръснал сутрин) затова се избърсах и излязох от банята доволен.
Кафеварката не беше включена, което ме доведе до извода, че снощи съм забравил да си направя кафе. Извадих кутията и още с отварянето аромата на кафяво-черното кафе ме удари право в носа. Невероятно, нямах търпение затова бързо налях вода и включих машината. Тихото цвърчене донесе ненатрапчивата, но силна и приятна миризма на прясно сварено кафе. Запалих цигарата още преди да си налея кафето в чашата. Дръпнах силно и я оставих в пепелника. Беше време да сложа малко захар и да отпия първата си глътка за деня.
Кофеина нахлу във вените ми и започна да танцува. Каква зависимост, а в същото време толкова приятно.
Отвороих вратата и излязох на верандата. Студа беше проницващ за тази октомврийска сутрин и все пак аз си взех чашата и седнах на стълбите. Отпих. Цигарата...
Огледах се и видях колко красиво е всичко наоколо. Дърветата бяха сложили новите си дрехи, бяха красиви и млади, сякаш готови да тръгнат за поредната старовремешна забава. Едно листо падна пред мен, типичната кленова форма беше обагрена в червено, нова глътка кафе...взех листото и го погледнах. Да, уж едно съвсем обикновено листо , а прави деня хубав. Взех го, спасих поне едно мъртво листо и бях щастлив. Времето напредваше...о да времето ...забравих това понятие.
Бързо скочих в дънките. Последно дръпване от смъртоносната пръчица. Последна глътка кафе.
Наметнах ризата и изскочих от къщи. Слънцето надникна през един облак и се усмихнах. Казах "обичам те" на моята любима, която беше сгушена в леглото, пратих въздушна целувка и тръгнах към спирката....в очакване на новата глътка кафе.


Няма коментари:

Публикуване на коментар