Добре сте ми дошли! Ту би Ор Нот Ту Би ви очаква!

Този блог е все още бебе и все още мисля идеи на къде да го развивам. Може и вие да спомогнете с насоки, а може и просто да се забавлявате като четете разните написани от мен неща :)

Още веднъж добре дошли и ИНДЖОЙ!


Ако все пак моя блог ви се стори много скучен и постен можете да се прехвърлите в блога ByBy's Kingdom, където ви уверявам, че нещата не са никак постни! ;)

Абсолютно всички теми относно Имиграцията в Канада и Квебек местя в отделен блог, който при интерес можете да намерите тук: IMMIGRATION 2 QUEBEC . Ще се радвам да се намерим и там! ;)

27.05.2011 г.

Скаутите и техния летен лагер в местността Паниците край Калофер

Беше някъде миналата година. Не помня дати, но си беше със сигурност миналата година. След като поживяхме в Калофер, поработихме си като бакали, в един слънчев ден или дали не беше една лунна нощ се запознах с Ванката - или както е известен в средите на скаутите само Чернов. Беше от онези познанства дето се запознаваш и имаш чувството, че си познавал този човек от години.
Ванката е 10на години по-малък от мен, но като начин на мислене нито той нито людете около него, с които се запознах впоследствие имат нещо общо с настоящето поколение на анархични, егоистични, озлобени и жестоки мамини синчета.
Всъщност първата ни среща беше доста кратка, защото май беше петък вечер, а ние почивахме само неделя тогава и не можахме да се видим за по-дълъг разговор. Следващата ни среща беше на 8ми декември, когато доведе група юнаци и юначки, които определено знаеха как да се забавляват. Напомниха ми за мен преди 10-на години и затова всички ми влязоха под кожата. Тогава се запознах и с половинката на Иван - Яна, симпатична и чаровна млада дама, която няма нищо против да се бори с несгодите на откритото небе и административната и скучна за мен счетоводна област.
Цяла вечер се забавляваха и пяха познати за мен песни на Черно Фередже и още една камара сходни непознати парчета от народното творчество.
На следващия ден Иван и Яна дойдоха, изчакаха клиентите ми да си тръгнат и Ванката директно ми зададе въпроса: Ще ли да можем да им осигурим провизиите
и доставките за лагера, който планират за лято 2010. Отначало не ми беше много ясно що за индивиди са скаутите. Докато бяхме пионери си спомням, че дружинната беше споменавала, но с леко презрение и чувството, което беше останало в мен беше едно такова смесено... Нещо като за гадна нео-нацистка организация, но в по-мек вариант...не че имам нещо против нео-нацистите де, но когато са аргументирани разбира се... Та обясниха ми и двамата за какво иде реч. С думи прости искаха да направят летен лагер, организиран от Национална Скаутска Организация на България, чийто председател беше Ванката Чернов. Аз разбира се прегърнах идеята, защото както споменах се върнах известно количество години назад, а и всичко свързано с дивотия и вкарване в правия път на едно количество млади хора - деца и младежи ме дърпаше да помогна. В интерес на истината, ако трябва да съм честен пред останалите и най-вече пред себе си изобщо не се замислих за обема работа, нито за финансовата част...просто си разчертах мислено начина на спедиция до лагера, защото както се оказа и впоследствие това си беше жив логистичен и спедиционен урок - добре, че беше Ради :) ;)
Лагера беше планиран за края на юли и началото на август. Струваше ми се далеч, но междувременно ходих с Иван да оглежда терени, защото хич да не е той гледаше за доста неща - да няма големи наклони, да е близо до вода, да има гора, ама едновременно с това да е поляна, в близост да има ток, респективно път по възможност, за да може да се доставя храната и другите необходими неща.Гледахме доста места, а Ванката сам обиколи и доста други.
Времето течеше, коментирахме, говорихме, аз лично си представях и визуализирах...
В началото на април взехме една Лада Нива, защото мястото, което избра Ванката беше достижимо с обикновен автомобил, но за да бъдат доставени храна и други материали си трябваше нещо по-високопроходимо. Е Нивата беше на линия ;) Страхотна машина, чиито качества не мисля да описвам в този ми разказ, макар че точно тук му е мястото ;)
Яна започна да подготвя списъците с храни и порциони, ние започнахме сметки
в груб вариант, за да се придобие идея каква ще е крайната стойност.
Естествено доста неща не бяха предвидени, други бяха надхвърлени, но това си е риска на живото предаване.
Всичко беше уговорено, с Ради разпределихме кое от къде, как и кога ще вземем, имаше добавени неща, които не бяха предвидени, но ги вместихме в списъците. Тя направи разчет на всеки продукт и всяка доставка и откъм логистика нямаше слабо място.
Време беше събитието да започне. И то започна.
Старта беше на 30ти Юли 2010г. Участниците в лагера бяха разделени в две основни групи - малчугани от 8 до 11 години или така наречените вълчета и пчелички и втората група от 12 до 18 години - скаути. Вълчетата и пчеличките бяха предвидени от 30.07.2010 до 3ти август, а старите пушки т.е. младежите от 12 до 18 години също стартираха на 30.07, но за тях лагера щеше да продължи до 7ми август.
Седмица преди старта Ванката, Яна, небезизвестния Тольо (главен скаут и отговорник за скаутите в бургаски регион), Дамян, Ванката Втори номер, Анито и още една група скаути ветерани дойдоха на място в Калофер и по-конкретно в местността Паниците, където трябваше да бъде изграден лагера. Всички те подготвиха съоръженията необходими за скаутските игри, тоалетните - импровизирани естествено, бяха изкопани и изградени, кранчета където скаутите могат да се измият с вода взета от водоноската. Самата водоноска беше осигурена от виден калоферец - Лалю (Лалю благодаря ти от името на скаутите за навременната намеса при изчерпването на водните ресурси).
Малчуганите пристигнаха на 30.07, а аз на 30-ти в ранни доби се озовах в местността Паниците, където беше изграден лагера за първото официално зареждане. Първите две зареждания бяха проверени от Яна, а всички останали бяха поверени на Марина, с която работихме заедно през цялото време.
Ради приготвяше всичко по списък, за закуска, за обяд, за вечеря. Еуфорията беше
голяма, но няма да отричам, че в един момент ме налегна и умора. Наистина приятна умора обаче. На втория ден беше направена и лафка, в която скаутите можеха да си купят кроасани, вафли, сусамки и разни други подобни лакомства,
които порциона на самия лагер не включваше. Помня очите на децата, когато видеха как се задава Нивата. Не знаеха дали нося регулярните продукти или нещо за лафката и чинно чакаха информация от някъде и ако нещата бяха за лафката се раздаваха весели възгласи и викове и дълга опашка се извиваше още преди лафката да бъде отворена.
Изненада ме дисциплинита, която цареше в лагера. Всеки по всяко време знаеше
какво трябва да прави и всяка скатавка изобщо не се лансираше от нито един от водачите. Имаше приятелско отношение, но основно респект и уважение от редовите скаути към водачите. Все съм си мислил, че такова нещо е невъзможно да бъде постигнато на днешно време, но явно лафа няма невъзможни неща е верен.

Имаше дневни и нощни походи, имаше игри, имаше победени и победители, имаше
драскотини, порязвания, ударени глави, сцепени клепачи ;), но през цялото време виждах, че всички са щастливи. И скаутите и техните водачи.
Искам да благодаря на всички скаути за доброто отношение. искам да благодаря
на всички, с които се запознах, че съм имал честта да се запозная с тях.
Пожелавам на всички скаути, водачи, управленски състав и изобщо на цялата организация НСОБ много бъдещи успехи, късмет и сбъднати мечти. И естествено много усмихнати детски очи.
Може би този разказ ще продължи в детайлизирани разкази, а може би ще бъде
единственото ми писание за скаутите.
Каквото и да е, искам да кажа едно: РЕСПЕКТ Ванка! РЕСПЕКТ на Всички Ви за търпението и желанието, с което правите всичко свързано със скаутството!



Монреал
26.11.2010

Няма коментари:

Публикуване на коментар