Добре сте ми дошли! Ту би Ор Нот Ту Би ви очаква!

Този блог е все още бебе и все още мисля идеи на къде да го развивам. Може и вие да спомогнете с насоки, а може и просто да се забавлявате като четете разните написани от мен неща :)

Още веднъж добре дошли и ИНДЖОЙ!


Ако все пак моя блог ви се стори много скучен и постен можете да се прехвърлите в блога ByBy's Kingdom, където ви уверявам, че нещата не са никак постни! ;)

Абсолютно всички теми относно Имиграцията в Канада и Квебек местя в отделен блог, който при интерес можете да намерите тук: IMMIGRATION 2 QUEBEC . Ще се радвам да се намерим и там! ;)

27.05.2011 г.

Една малка топла Коледа...

Като морско чадо никога преди това не се бях сблъсквал с традициите на
планинските градчета. Преди да видя със собствените си очи бях скептично настроен, че това ще е поредната пошла имитация, че на видите ли ние тачим традициите си и си ги пазим в сърцата. Виждал съм го на доста места и доста пъти, така че бях настроен негативно, до деня в който не се събудих и не беше деня на Бъдни Вечер.

Градчето Калофер беше като затихнало пред идващия ден на Коледа, пред Празника. Цял ден идваха хора, пазаруваха си, но очите им бяха различни от друг път - бяха едни весели такива. Целия ден чаках да видя какво точно ще стане, но всички ми казваха, че вечерта е интересна. Деня не е... И наистина, след като започна да се смрачава, започнах да ги чувам - писне от тука гайда, издумка тъпан и спрат, ей така както са започнали. След това смях, весел и естествен...и пак тум тудум тум тум тудум тум, и пискливите гайди нададат вой.

Във въздуха започна да се усеща една положителна енергия, някакъв позитивен заряд, който ще избухне всеки момент.

Влади на няколко пъти ми казваше: "Митак, айде тази година ще коледуваш с нас!", ама аз както споменах градско и морско чедо изобщо не бях наясно за какво точно ми говори. Изтъквах, че ме е срам и затова не искам. Срам ли? Няма такова нещо и го видях със собствените си очи. Това комбинацията вино, гайда, тъпан, 5-10 калпака наоколо и коледарски песни изпаряват чувството на срам.

Уговорката беше да се съберем в Марто. По едно време телефона се раззвъня и Марто ми каза да идем бързо в Лалето, че имало автентични Коледари. Облякохме се набързо (нетипично за мен, но исках да ги видя) и излетяхме. Наистина имаше група от 10на мъже вътре, когато отидохме си говориха нещо помежду си. Всички бяха познати лица, а и Румен беше с тях. Поздравихме и влязохме... Някой ги подкани да изпеят нещо те се спогледаха...казаха си разни приказки, от които нищо не разбрах и като писна таз ми ти гайда и като запяха тез ми ти Коледари...ееееей обърна се нещо в мен ама истински, не просто ей така като гледаш някакво клипче с гайда или да изслушаш Излел е Дельо хайдутин като си някъде извън България, ами истински... Стоиш гледаш, слушаш и...си настръхваш. Един пей, двама свирят другите мезят и пият винце, и се включват и те в песента...
Ееееей юнашка работа, това нещо не може да се опише, може да се чуе, но само със собствените ти уши, може и да се види, но трябва да е със собствените ти очи и основно...трябва да се усети, но трябва да се усети със собствената ти душа.
Ако пък не го усетиш - те тогава е проблем, или нещо ти лопа или просто не си Българин!


...Следва продължение...което май няма да последва...

Няма коментари:

Публикуване на коментар