Добре сте ми дошли! Ту би Ор Нот Ту Би ви очаква!

Този блог е все още бебе и все още мисля идеи на къде да го развивам. Може и вие да спомогнете с насоки, а може и просто да се забавлявате като четете разните написани от мен неща :)

Още веднъж добре дошли и ИНДЖОЙ!


Ако все пак моя блог ви се стори много скучен и постен можете да се прехвърлите в блога ByBy's Kingdom, където ви уверявам, че нещата не са никак постни! ;)

Абсолютно всички теми относно Имиграцията в Канада и Квебек местя в отделен блог, който при интерес можете да намерите тук: IMMIGRATION 2 QUEBEC . Ще се радвам да се намерим и там! ;)

26.05.2011 г.

Какъв свят...

Хора в какъв свят живеем?
Свят на мъка...или на щастие. А да забравих, че и мъката и щастието са относителни понятия. Относителни относителни ама като видя или по-скоро като видя и чуя как хлапета на по 12, 13, 14 години слушат невъзмутимо т.нар. поп фолк, че и му се радват...МЪКА ми става вярвате ли?
Ние тогава слушахме KISS, Ronnie James, David Coverdale. М, сигурно ние сме към допотопопенсионнавъзраст знам ли:) Само че аз не се чувствам така... чувствам се щастлив, щастлив от факта например, че в едно малко градче като Каварна живее един кмет, който прави и други хора като мен щастливи...
Отплеснах се.... Говорих за света ни...
Света ни е една призма, която като гледаме можем да оценим по различен начин. Далеч съм от мисълта , че е прекрасно място за живеене, макар че единствено ние можем да го превърнем в такова... Има прекалено много неща, които го правят лош, но има и адски много такива...дребни нещица, заради които си струва човек да живее. Открием ли тези дребните неща ще бъдем щастливи и всички други отрицателни фактори ще ни се струват незначителни или поне ще имаме силата да се борим с тях.
Замисляли ли сте се колко пъти докато вървите към работа например покрай вас минават неща, които от забързаното ежедневие не забелязвате... Какви са те ли? Ами...сигурно много хора ще ми се изсмеят, но аз намирам смисъл да отделя минута две и да погледам двете врабчета, които се боричкат...дори и това да е причина да изтърва автобуса си - така да бъде. ЩЕ мине друг, а наистина нямам гаранция, че отново ще стана свидетел на точно такава гледка. Ами дърветата...листата им падат есента, но преди това те са много красиви, навсякъде има цветове, има багри, които дори и най-великия художник надали някога ще може да пресъздаде. Да аз не съм ходил в Лувъра, но за сметка на това съм гледал много красиви неща присъсващи в живота ми - падащи листа, малки росни капки върху листата на розата, слънцето промушващо се между клоните на дърветата...
Да хора! Света е хубаво място за живеене, света е такъв каквито сами си го направим. Света ще помогне на децата ни и на техните деца да възприемат красивите неща като красиви неща, а не като някаква виртуална реалност.
Ако никога не сте се спирали да послушате песента на птичките - направете го! Не отнема много време, а чуруликането им е нещото което може да ви дари с усмивка за цял един ден. Не е малко...

Няма коментари:

Публикуване на коментар