Добре сте ми дошли! Ту би Ор Нот Ту Би ви очаква!

Този блог е все още бебе и все още мисля идеи на къде да го развивам. Може и вие да спомогнете с насоки, а може и просто да се забавлявате като четете разните написани от мен неща :)

Още веднъж добре дошли и ИНДЖОЙ!


Ако все пак моя блог ви се стори много скучен и постен можете да се прехвърлите в блога ByBy's Kingdom, където ви уверявам, че нещата не са никак постни! ;)

Абсолютно всички теми относно Имиграцията в Канада и Квебек местя в отделен блог, който при интерес можете да намерите тук: IMMIGRATION 2 QUEBEC . Ще се радвам да се намерим и там! ;)

25.11.2011 г.

Спомени от детството или невкусеният шоколад КРАВА

Баба е на 86 години.
Може би е най-съвременната и технократска баба, която може да се срещне някъде. Чати на скайп, пише мейлове, има си лаптоп. Неща характерни за този съвременен и технологичен 21-ви век. 
Баба може да плете, може да шие, може да пише. Беше учителка. От онези учителки, които вече ги няма, от учителите дето гледахме в очите. За мое щастие и аз имах такива учители като нея, от нейното поколение. Сега вече ги няма. То си и личи де!
Та Баба е запомнила една случка от детството си, която на пръв поглед от гледна точка на нашия век е някак обикновена, но ето минали са толкова години, а тя още помни...ОНЗИ ШОКОЛАД - ШОКОЛАДА КРАВА, който е останал неопитан. 
Шоколада, който всъщност символизира живота и битието на едно цяло поколение.
Нарочно оставих като цитат написаното от баба ми, защото самия й разказ, сам по себе си е интересно написан. Поне за мен!
Надявам се ще бъде интересен и за вас.
Кратък и изпълнен със същина.

Приятно четене!!!

9.11.2011 г.

Как текат годините...

Как текат годините...
Вчера се замислих за едно време, защото направих една група във фейса. Група, за да събера всички мои съученици от основното и да може да се организираме до 2015-та да си направим една випускна среща. Попаднаха ми стари снимки и се върнах като с машна на времето бързо и назад. Цъфналите дървета, идващата пролет, мириса на цветя. Всичко като аромати изплува, всичко, което е свързано с училище. Спомних си как точно миришеше на първия етаж, класната стая, невероятния мирис на прясно изпечени кифли с мармалад и рогчета със сирене. Тогава нещата бяха прости, нямаше чужди думи като хамбургери, чийзбургери, хотдог (хоцидоци за множественото число), нямаше кока кола и пиехме сокчета в малки стъклени, симпатични шишички. Нямаше павилиони, в които се правеха мазни бургери. Беше само лавката в училище. Ходихме в междучасията, събирахме стотинки и купувахме всеки различно и след това сменяхме.