Добре сте ми дошли! Ту би Ор Нот Ту Би ви очаква!

Този блог е все още бебе и все още мисля идеи на къде да го развивам. Може и вие да спомогнете с насоки, а може и просто да се забавлявате като четете разните написани от мен неща :)

Още веднъж добре дошли и ИНДЖОЙ!


Ако все пак моя блог ви се стори много скучен и постен можете да се прехвърлите в блога ByBy's Kingdom, където ви уверявам, че нещата не са никак постни! ;)

Абсолютно всички теми относно Имиграцията в Канада и Квебек местя в отделен блог, който при интерес можете да намерите тук: IMMIGRATION 2 QUEBEC . Ще се радвам да се намерим и там! ;)

16.09.2016 г.

Живота н@ село и борбата с градск0т0

Години минаха от както оставих този блог и спрях да пиша в него. Даже малко ме натъжава този факт, защото това ще рече, че няма истории за разказване, а не е така. Може би заетостта си каза думата и ме нокаутира и притисна в ъгъла. Сега се надявам този факт да се промени.
Какво ме накара да се върна тук и да пропиша пак?



Ами промяната! Както почти всичко и промяната е вид вдъхновение.
Преди почти 6 месеца най-хладнокръвно извършихме това, за което и към което с години търсихме път. В крайна сметка го направихме офроуд, за да е по-приятно. Преместихме се от Мегаполиса Монреал в едно китно малко градче в областта Бром Мисискуа, която е част от небезизвестния Път на виното в Квебек. Всичко тръгна назад във времето, когато се върнахме в Канада от България. Търсенето на мястото ни отне числом и словом 5/пет години. За почти половин година, което всъщност е сравнително кратко време, но за тази почти половин година във всеки един ден се убеждавах и в крайна сметка се убедих, че решението ни е тотално и изцяло правилно.
Местенето извършихме началото на пролетта, най-добрият според мен момент от годината да направиш каквато и да е промяна. Апартамента, който намерихме включва близо декар двор, което беше и част от целта на упражнението - отглеждане на зеленчука, с който се храним.
В градчето всичко е наблизо, центъра е китен, а ски курорта и природата водят хора в града целогодишно - зимата скиори, есента хора, които желаят да видят сезона в цялата му прелест, лятото рокери и колоездачи, а пролетта любителите на свежата съживяваща се природа.
Региона като цяло е двуезичен. Рядкост за Квебек, но реалност тук. Включително в строгите кебек администрации езиците за комуникация са два. Училището е също двуезично - т.е. децата учат паралелно и двата езика, и част от предметите на някой от двата езика - френски или английски. За непросветените по закон децата в Квебек могат да започнат обучение в английско училище единствено, ако един или и двамата родители официално са с английско образование.
Относно природата съм меко казано без думи. Естествено във всяко нещо има забележки, но като цяло природата е запазена, животинския и растителен свят са налични в цялата им прелест. Ежедневно на връщане от някъде виждаме сърни, елени, койоти, лисици, еноти, зайци, а в непосредствена близост до нашият дом наскоро забелязаха и Меца с малки мечета.
Разчупването на матрицата беше нелека задача - да тръгнеш от сигурността на постоянна работа, познатото на града, както и удобствата му. Въпреки това, след като го направихме усетих огромно облекчение за нещо добре свършено.
Основното ми притеснение беше свързано с намирането на работа. Особено за пролет, лято и есен това се оказа не толкова тежка задача особено за хора нямащи претенции за директорски позиции - целия район е пълен с всякакъв вид ферми, които набират хора от ранна пролет до късна есен.
Ски курортите предлагат работа за зимния сезон, а също работни места се откриват в снегопочистващият бизнес...
Относно различните културни и забавни изяви - мога да кажа, че покрай тях лятото мина изключително бързо. Навсякъде имаше нещо за посещение както през седмицата, така и уикендите.
След близо 15 години имигрантски живот намерихме правилното място.
Темата със сигурност ще бъде с продължение на първо място, защото вече имам натрупани поводи за писане и второ - зимата предстои, а тя е най-хубава с чай до бумтящата печка...и разбира се тема за блога! ;)








Няма коментари:

Публикуване на коментар