Добре сте ми дошли! Ту би Ор Нот Ту Би ви очаква!

Този блог е все още бебе и все още мисля идеи на къде да го развивам. Може и вие да спомогнете с насоки, а може и просто да се забавлявате като четете разните написани от мен неща :)

Още веднъж добре дошли и ИНДЖОЙ!


Ако все пак моя блог ви се стори много скучен и постен можете да се прехвърлите в блога ByBy's Kingdom, където ви уверявам, че нещата не са никак постни! ;)

Абсолютно всички теми относно Имиграцията в Канада и Квебек местя в отделен блог, който при интерес можете да намерите тук: IMMIGRATION 2 QUEBEC . Ще се радвам да се намерим и там! ;)

23.01.2017 г.

Когато доброто познанство дебне отнякъде!

Когато живееш в странство е трудно да създадеш приятелствата, които всеки един от нас (ако е щастливец разбира се) познава добре от България и ученическите, и студентски години...
Трудно е дори да създадеш добри познанства.
За толкова години тук в Канада мога да кажа, че на пръсти се броят хората, с които поддържаме контакт. Тези, които се обидят от предното изречение явно не са в броимите пръсти, но това е част от живота.
Нали така? :)
Та мисълта ми беше свързана с познанствата с т.нар. качествени хора, с които по един или друг начин нещо те свързва.
Надявам се, че никой няма да има против, че ще използвам истински имена, а не позивни и прякори :)

Тъкмо се допитах до Криси, по-добрата половинка от двойката, за която искам да ви разкажа - Криси и Иво. Та допитах се до Криси кога беше първото ни запознанство, типично за жена от разновидността на скорпионите тя ме коригира, че първа тя се е запознала с мен, а след това съм ги видял двамата с Иво. Първоначално реших да споря, но след това амнезията на почти 40 годишните се разнесе и се сетих, че всъщност Криси е права. А може пък и да не е, но засега няма да спорим, защото в спора се ражда истината, а кой по дяволите има нужда от истината...
А от къде щях да започна аз...
По това време карах VW Passat комби. Всъщност това беше старата кола на сестра ми, която закупих по стечение на обстоятелствата. Та на въпросната талига й сгъна алтернатор и Колчо /мъдрият механик и отново по стечение на обстоятелствата май брадъ ин лоу/ се зае със подмяната на този алтернатор.
Та когато трябваше да взема вече изремонтирания дзвер се метнах да един бус от Лайнъл Грух/Лионел Гру, което е Метро станция в Монреал с голям автобусен терминал. Този автобус пътуваше и пътуваше, аз си бях взел книга и си четях прелестно, но по едно време, когато вдигнах глава от книгата се оказа, че почти съм пристигнал, а трябваше да звънна на Колчо, който предложи услугите си да дойде да ме вземе. Завъртях му и той тръгна веднага, но както се и очакваше аз самия трябваше да почакам. Пресрещнах го преди спирката, защото ми омръзна да стоя кибик в очакване. Метнах се на колата и Колчо ме откара в Пинкур - квартала на Богатите! На улица Далкур, в квартал Пинкур... Малко обидно е така да го споделиш на Баба си в България и затова съм с леко облекчение, че сестра ми продадоха къщата си на улица Далкур, в квартал Пинкур.
Чух, че Асторът лае. Лае добичето, вуйча си вика!
Влязох вътре и забелязах, че на масата на порчЪТ са седнали две непознати за мен лица. Млада симпатична дама и един Жентълменец, който имаше като мойта си брада ама по-черна. Запознахме се - ТЯ е Криси, а той е ИВО. Криси въпросително ме изгледа и възкликна (как я обичам тази дума - "възклиКна" ;) ): "Е това трябва да е Балби! Най-накрая да се запознаем"... Почувствах се като Доналд Тръмп. Някак си значим така...
Приседнах както още тогава казах за малко, защото имаше работа да се върши, кола да се кара и тн...
Запознахме се тогава, но за първи път може би първото виждане не ми даде нищо като впечатление, което е странно за мен.
Та тръгнах си тогава по живо по здраво, запознанството беше регистрирано и до там.
До там де! Едно известно време по-късно на празника на пожарникарите или някакъв друг почетен ден на Пинкур, бяхме с Ради на гости у сестра ми. А гостито го метнахме на един панаирец, където видях аз за втори път Иво и Криси. След това се метнахме към сестра ми, а Иво и Криси дойдоха там. Тогава и се запозна Ради с тези двама чаровници. Криси лъчезарна и слънчева! Иво усмихнат, знаещ и въпросителен!
Малко повече за Иво и Криси! Иво е човека енциклопедия и въпросителна. Той или знае това, което трябва ИЛИ ако не знае пита, за да узнае! Криси е сдържана и в определени моменти както във всяка двойка леко захапва Ивака, за да направи момента лек и незапомнящ се с лошо. В това отношение Иво приема всичко на майтап и с усмивка. Душа човеци!
След толкова издънки от към познанства не смеех нищо да си помисля. Даже и не исках да си мечтая за някаква бъдеща връзка. Винаги се наакваше нещо. Та не смеех и да си мечтая за бъдеща "дружба" както би се изразила Баба.
Мина време, Иво и Криси си купиха къща в Пинкур. Станаха видни ПинкурЦИ и покрай гостуването в Чокету наминавах и към тях.
Разговора вървеше (и по дяволите продължава да си върви) гладко, темите бяхма общи. Абе чувствах, че ги познавам тези хора от няколко хилядолетия минимум.
Странното беше, че се разминавахме все по някакъв начин.
Когато Ради замина за България миналата година началото, аз по инициатива и подкокуросване (как се пише тази дума ... кой знае...) от страна на Иво си подготвих колата и документите и се качих да карам Юбер. Да карам силно казано, защото имах под 10 курса общо :), но покрай Юбера задълбочихме контакта с Ивака. На два пъти им гостувах в Пинкур, като втория път изгорих едно пиле в Крок пота...не че го бях пуснал на бърз огън накъф... Не просто приказката тръгна и като тръгна и не спря и вместо два часа отнесох към 7 и то пилето милото стана на стафида...
След прибирането на Ради стегнахме багажа и местенето към Сътън започна. Иво предложи да удари рамо и дойде както беше обещал. С Никито комшийски, Радо и Ради успяхме да запълним камионеца и...пътя започна. Иво и Ники дойдоха до Сътън, разтоварихме юнашката и се ометоха както бяха дошли.
С Криси и Иво уговорката беше да ни дойдат на гости, да осветим "новата" вече стара къща. Тази уговорка датираше от април-май 2016-а. До изпълнението и се стигна наскоро, когато Иво дойде тук да кара сноуборд и докато той мръзнеше ние с Ради и Криси изкарахме един брилянтен и топъл следобед. Вътре естествено! Иво дойде като шушулка, хапна и ако аз бях на него щях да прилегна да подремна, но той задържа юнашката.
Мислите им бяха да се прибират, но с дружни усилия успяхме да ги задържим!
Беше невероятна вечер, с много смях, идиотски игри и отново много смях.
Тактически пропускам историята с Нова Година, но свидетелите ще ме простят! ;)
Следващото гости е наше! Ще ходим в Пинкур! Обещано!
Ако преди това не завали бял и пуфкаф снежец, който да доведе сноубордистът Ивайло ТОНЕВ в нашия роден Сътън! ;)
Благодаря ви, че сте наоколо другари! ;) Драго ни е с вас! Рома и виното ще ги прикрием за другото гостуване ;)

3 коментара:

  1. Predvaritelno se izvinqvam za lipsata na kirilica. Pishe Krisi - geroinq v goreizlojenata istoriq :))
    Iskam da kaja i blagodarq na Balbi i prekrasnata mu polovinka, che e chest i udovolstvie za men i moita polovinka, da badem, i sashtevremenno i vie da badete v jivota ni. Radvame se, che vi sreshtnahme, nezavisimo datata i mqstoto. I shte se radvame, tova razbiratelstvo mejdu nas da prodalji dalgi godini. Priqteli ima mnogo, no v daden moment, chovek si dava smetka, 4e takiva, s koito moje da spodelq, da plache i da se smee ne sa mnogo. E, vie ste ot malkoto ni takiva.
    P.S. Roma i vinoto sledvashtiq pat sa ot nas
    Ne priemame vazrajeniq ;)

    ОтговорИзтриване
  2. Krisi, v znak na solidarnost i az shte napisha otgovora si s latinski bukvi, zashtoto na latinica ne moga da pisha vse oshte!
    Radvam se, 4e 4uvstvata i useshtaneto sa vzaimni!
    Kakto se kazva trivialno da jivee drujbata!
    Kakto obeshtah - postaveno na dneven red za obsyjdane! Otgovor s li4no syobshtenie! ;)

    ОтговорИзтриване