Добре сте ми дошли! Ту би Ор Нот Ту Би ви очаква!

Този блог е все още бебе и все още мисля идеи на къде да го развивам. Може и вие да спомогнете с насоки, а може и просто да се забавлявате като четете разните написани от мен неща :)

Още веднъж добре дошли и ИНДЖОЙ!


Ако все пак моя блог ви се стори много скучен и постен можете да се прехвърлите в блога ByBy's Kingdom, където ви уверявам, че нещата не са никак постни! ;)

Абсолютно всички теми относно Имиграцията в Канада и Квебек местя в отделен блог, който при интерес можете да намерите тук: IMMIGRATION 2 QUEBEC . Ще се радвам да се намерим и там! ;)

25.06.2018 г.

Сладък сън

Тази сутрин се събудих като прероден.
Не знам дали вярвам в прераждането, но усещането е невероятно!
Събудих се с усещане за тъга и усмивка... Невероятно е, както казах вече!
Нямаше как, будилникът звънеше и трябваше да се приготвям за работа. Едва от седмица работя и там и не вървеше да се обадя и да кажа, че ще пропусна, за да...мога да си досънувам съня...
Не го помня целият, но това, което помня е, че в сънят си се срещнах с две мои съученички от гимназията. Сладък сън! Толкова сладък и приятен, че дори не мога да опиша усещането. Няма да пиша имена...ей така нарочно. 
Бяхме в един апартамент в Бургас на Ботева - що там съновна му работа, но бяхме там. Пиехме кафе и уиски. Бяхме само тримата и си говорихме, дълго, много дълго. Сън без грам еротизъм и нищо сексуално! Хората често, когато става дума за мъж и жена на едно място избухват, но не. Усещането беше чисто, усещане за отминали времена, които няма как да се завърнат!
Разпитвахме се за годините през, които не сме били заедно и същевременно се държахме така все едно сме още в гимназията. Летят годините и не можем да ги спрем. Още на шибаният абитурентски усетих, че изчезва нещо, което ще ми липсва много. Първите години след като завършихме липсата и болката бяха силни, много силни. С времето изчезнаха или поне драстично намаляха, но си стои ей така вътре в мен. Стои си и от време на време бодва...със сила достатъчна да припомни, че тези времена няма как да се върнат!
Знам, че не с всички ни усещанията са такива, знам, че сме се отдалечили достатъчно много, знам... И в същото време мамка му, искам да ги прегърна всички, да им кажа колко ги обичам и колко ми липсват.
Липсвате ми и ще ми липсвате докато съм жив най-вероятно!
Достатъчно далеч съм, за да не мога да ви видя, когато реша и поискам. Социалните мрежи помагат и пречат. Имам чувство, че гледам себе с в огледало как ям сладолед, а същевременно осъзнавам, че в реалността аз само стоя и гледам.
Липсвате ми и ви обичам! Не само вас дами, които сънувах! Липсва ми целият "В"! Всички ме знаете,че съм огромен, но надали някой е виждал колко са огромни сълзите ми. Цъ! Ама те са! Наистина огромни и няма да ги видите никога щото ги крия и в същото време ги има!
Ай! До скоро надявам се!!!

Няма коментари:

Публикуване на коментар