Добре сте ми дошли! Ту би Ор Нот Ту Би ви очаква!

Този блог е все още бебе и все още мисля идеи на къде да го развивам. Може и вие да спомогнете с насоки, а може и просто да се забавлявате като четете разните написани от мен неща :)

Още веднъж добре дошли и ИНДЖОЙ!


Ако все пак моя блог ви се стори много скучен и постен можете да се прехвърлите в блога ByBy's Kingdom, където ви уверявам, че нещата не са никак постни! ;)

Абсолютно всички теми относно Имиграцията в Канада и Квебек местя в отделен блог, който при интерес можете да намерите тук: IMMIGRATION 2 QUEBEC . Ще се радвам да се намерим и там! ;)

16.03.2021 г.

Сент Юджийн или Свети Евгений - едно приветливо и незабележимо място.

Животът ни е низ от различни обстоятелства.

Винаги е било така, така е и така ще бъде.

Както може би съм споменавал в предишни публикации, пристигнахме официално с жена ми в Канада през не толкова далечната 2004-а година. Беше 8-ми март и беше ебаси клинча. "Американската мечта" се беше завряла в лицата ни и почти я бяхме гепили. 

В резюме животът в Канада се разви бързо и неусетно. Също толкова неусетно както преминаха 17 години. Първоначално живеехме в мегаполисът Монреал. Хубав град, интересни хора, смесица от различни култури. Готин опит натрупан за кратко време. Хората сме еднакви и същевременно толкова различни.

През времето на живота ни в Монреал работих за различни компании - кои големи, кои не толкова, но в крайна сметка след направен анализ в един момент преди 6 години решихме да направим крачка и да се преместим да живеем на село. Обикновено като замислим нещо го реализираме без значение колко откачено е. Реализирахме и местенето. На първи април като на майтап се преместихме в Сътън, който се намира в ниските склонове на Апалачите в Квебек. Невероятно място!

След преместването ни установих, че АйТи не е особено популярна професия в този район на Канада. Търсенето беше нулево, а и да го имаше изискването за перфектен френски, който аз не говорих беше налице. Наложи ми се да работя какво ли не. Придобих опит като лозар, винар, гроздоберач, треворезач, чистач и какво ли още не. В крайна сметка след година лутане грубо се намерихме с ДжейДжей (JJ). Той имаше магазинче за електроника в друго прекрасно градче, наричащо себе си Нолтън. В един есенен ден на септември 2017-а отидох до бюрото по труда да видя дали няма нещо подходящо за мен. Е нямаше! Обаче на излизане спрях до корковото табло, където куцо и сакато слагаше обяви какво търси и какво предлага. На един бял лист с малки букви беше напечатано, че ЦЕИН (CEIK в оригинал - Centre d'Electronique et Informatique Knowlton)- Център по Електроника и Информатика Нолтън търси компютърен техник. Бюрото по труда беше в Ковънсвил (град нерядко цитиран в книгата "Убийството на Художника"), а Нолтън беше на 15-на километра от там. Записах адресът, запалих си колата и отидох на място да проверя. Така се видяхме за пръв път с ДжейДжей. Поговорихме, обсъдихме работата, заплащането, той беше притиснат във времето и така си стиснахме ръцете. Работих там точно 9 месеца. През това време срещнах всякакви хора, но предимно милионери и мулти милионери - такива бяха основно клиентите на ДжейДжей. Видях много и различни домове, много и различни разбирания за това как да си похарчим парите. Не беше зле никак. 

Зимата на 2018-а разбрахме, че Люсил, нашата хазайка е решила да продава къщата, в която бяхме наематели. Малко неприятна новина, но решихме да се огледаме за нещо друго под наем. Гледахме, но цените бяха скочили от както пристигнахме в Сътън. А и всъщност предлагането не беше кой знае какво.

По Нова Година бяхме в сестра ми, та тогава тя ми подхвърли защо не се преместим при тях. Те се изнесоха горе долу по същото време от Монреал като нас, но си купиха къща в коренно разлина посока. Селото се казваше Сент Юджийн или по нашенски Свети Евгений. Когато го видяхме за пръв път коментарът и на двама ни беше, че е супер забито място. Но това в случаят не е от голямо значение. На връщане към Сътън си говорихме по темата, но беше по-скоро като обсъждане отколкото като разговор за вземане на решение.

Времето си течеше, Люсил започна все по-често да говори за продажбата, сложиха и табела, че се продава. Някъде към краят на февруари решението беше взето - местим се! В имота на сестра ми, освен тяхната къща има и една мобилна, която беше за нас. Трябваше и ремонт, който Кольо и Наско започнаха (за Кольо и Наско детайли по нататък или в друг разказ - Кольо е мъжът на сестра ми, а Наско негов приятел, който им беше на гости), но тъй като нямаше крайна цел - не довършиха. Аз не съм никак добър в ремонтните дейности, но виж по-добрата ми половина е като японско багерче робот в това отношение. Та след поредното посещение в Сент Юджийн решихме ремонта да започнат Кольо и Ради, началото или средата на март. Имаше доста работа та Кольо започна почти веднага. Трябваше всичко да бъде тотал готово за началото на юни, за когато планирахме местенето. 

Ремонтът стартира и напредваше добре, напредваше почти два пъти по-бавно от времето, което оставаше до местенето ни. В крайна сметка всичко беше готово. Ради опакова багажа и малко по малко с мастър мицубиш започнахме да пренасяме. Разстоянието между Сътън и Сент Юджийн е около 200-220км. Ясно беше, че ще е нужен камион. Там удари рамо Майк - нашият сътънски приятел пианист. От къщата на майка му разни неща трябваше да се пренесат до Сътън, та Майк предложи с празният камион да занесем багажа до Сент Юджийн и след това да минем през къщата на покойната му майка, за да оберем каквото имаше за пренасяне. Речено сторено дет се вика на чист шведски. Направихме го! Багажът беше пренесен. Ради остана в Сент Юджийн, но аз бях обещал на ДжейДжей да остана докато не си намери човек, но не по-късно от 15-и юни, защото пък междувременно си намерих работа, която трябваше да започна от 18-и юни. За тези две седмици от началото на юни до 15-и бях почетен гост в къщата на Майк. Голям пич е Майк, особняк като всички нас, но може би единственият, за който 130 килограмовата ми особа пророни сълзи като се изнесохме от Сътън.


Сент Юджийн се намира на равно разстояние от Монреал и Отава. Точно на средата на пътя е и е близо до две градчета - Хоуксбъри и Алекзандрия. Лично на мен ми допада повече Алекзандрия. Хората са някак си по-"европейски". Основно като виждане и поведение. Всички разбира се са си Северноамериканци.

Самото село Сент Юджийн се намира на 6км от границата с провинция Квебек. Жителите му са не повече от 2500, но пръснати на голяма територия. Община Източно Хоуксбъри обединява 3 малки села - нашето Сент Юджийн, Сент Ан дьо Прескот и Шут-а-Блондо, което се намира на брега на река Отауе. Всичко това е част от доста голям регион източно от Отава и наричащ себе си Прескот и Ръсел. Централата на "Прескот и Ръсел" се намира в малкото градче Лоринял.

Изцяло фермерски район с леки индустриални нюанси. Културите, които се отглеждат са основно генно модифицирана царевица и соя.

Това в резюме!

Та преместихме се юни 2018-а. Средата на 2018-а започнах работа в CSEPR Hawkesbury като мрежар. Страхотен екип бяхме в началото. Страхотни хора. Защо говоря в минало време ще научите малко по-късно в тази публикация или в някоя от следващите. Работата ни отнема горе долу 1/2 от будното ни състояние по време на денонощието и е добре да ни е приятно това, което правим и да го правим сред хора, които са ни приятни. Всичко останало клони към мазохизъм, защото реално си го причиняваме сами. При мен е изпълнено първото условие, защото ми е гот да работа с и за колегите ми.


Малко след като се преместихме тук, покрай сестра ми и децата ѝ се запознахме с Тина и Хенрик.

Тина е канадка, доколкото помня с ирландски произход, а Хенрик е унгарец! Егешегедре! И двамата са големи сладури. Двамата имат една щерка - Кати, а Тина от предишният си брак има голям син и дъщеря. Срещнахме се случайно. Моята племенничка играеше с тяхната дъщеря та по този повод Тина беше дошла в сестра ми да взема Кати. Малко по малко дружбата ни се разви. Имаме много общи теми. Аз с Хенрик - оръжия, история и политикономия, а Ради и Тина - изкуства и hand made неща. Скоро ще станат 3 години от както се запознахме, а имам чувството още от начало, че ги познавам от векове.

Те двамата ни запознаха с техни приятели, които в последствие станаха и наши. Адски стойностни хора, които вече се намират все по-рядко. 

Мишел и Фабиен - двойка биолози и двамата от Квебек, но решили да се преместят в Онтарио преди години. Сега тук е бизнесът и на двамата - улов и пушене на риба, Мишел е ловен гид и прави излети за канадски и снежни гъски, както и за патици. Освен това всеки един от тях има контракти свързани с биологията - Фаб е гуру в областта на прилепите, а Мишел изследва популацията на различни видове есетра и пастърва. Страшно добри и открити хора. Всеотдайни и честни. Трудно е да се опише добър човек с думи. За лошият, епитети винаги се намират, но за добрият всяко определени ти се струва слабо. За съжаление или щастие е така!

Друга невероятна двойка, която срещнахме са Ян и Карин. Ян - едър канадец, моторджия, рокаджия демек наш човек. Карин по-добрата половинка на Ян, винаги усмихната и лъчезарна. Всъщност те и двамата са винаги усмихнати и готови да помогнат при нужда.

Няма как да не спомена и Власта и Сюзън. Симпатяги на възрастта на майка ми и баща ми. Власта в момента се занимава с озвучаване на компютърни игри. Снима се и във филми, но доста по-пасивно от това, което е било навремето. Той е актьор участвал в много кино продукции, още повече ТВ сериали, гласът му дори без физическо присъствие се чува в много филми - както игрални, така и документални (https://www.imdb.com/name/nm0903985/). Относно предишните дела на половинката на Власта - Сюзън нямам информация. Текущо тя се занимава с гъбосъбиране, водене на курсове за разпознаване на гъбните видове в Квебек. Освен това е артист, който прави продукции от метал. Много, много интересни хора.


Малко по малко с времето се сближихме. Всички те ни допуснаха до себе си въпреки моят силен руски акцент и престъпно изглеждащата ми фигура. 

В един момент Фабиен имаше нужда от помощ. Явно беше говорила с Тина, с която са добри приятелки. Тина от своя страна препоръча моята по-добра половинка. Вече две години Ради помага на Фаб и са доста добър екип заедно.

Ние с Хенрик се сближихме покрай оръжията и разни други теми. Ходихме да стреляме заедно на близкото стрелбище и беше голяма забава. Говоря в минало време, защото в момента стрелбището е затворено. 

Аз бях споделил с Мишел, че имам идея да започна да ловувам, но ми трябва ментор (тази толкова хубава българска дума). Наближаваше сезонът на пуйките. Аз приготвих всичко каквото ми беше нужно като документация и започнах да си търся ловна пушка. Неусетно обаче сезонът дойде. Точно първият ден от него си купих едно прекрасно оръжие - надцевка Стогър, за съжаление не дойде навреме и в първият излет Мишел ми услужи с неговият Браунинг. Три дни преди излета Мишел каза, че ще ходим заедно въпреки, че по това време беше взел контракт свързан с някакво проучване. Вечерта преди излета ми звънна и ми каза, че няма да може, но е говорил с Филип, който няма нищо против да ме води в ловът на пуйки. Тук е времето да кажа, че Фил е един малко странен тип, но положително странен. Мълчалив, наблюдателен и работи като пилот. Страхотен ловец! За няколкото излета заедно научих много. Та Фил ми се обади и се уговорихме в 3 сутринта да съм готов, каза къде ще се чакаме. Речено сторено! Около 40 минути преди изгрев, след като той подготви местата и за двамата и ми показваше къде, какво прави, се инсталирахме. Той ми даде камуфлажно триизмерно наметало наподобяващо храсталак. След няколко привиквания видяхме няколко женски пуйки с млади мъжки, малко по-късно се появи и доминанта - казват им Том. Времето напредваше, а от 8:30 бях на работа. Появиха се два мъжки Джейка и един от тях го свалих като първи екземпляр в ловната ми кариера. Мога да пиша доста, но за ловът ще отделя специална тема, защото не на всеки му е приятно да чете подобна тематика. Аз самият до преди година и половина бях анти!

Та няколко отделни теми ще имам специално написани за ловът на диви пуйки с Фил, на канадски гъски и патици с Мишел и компания, а също ще добавя и първият ми (неуспешен лов) за бялоопашат елен.

Като стана въпрос за бялоопашатият елен няма как да не спомена Жак, на чиято земя ходих да ловувам. С него се срещнахме съвсем случайно. Хенрик беше ходил в близкият гараж и случайно попитал механикът и собственик на гаража дали няма земя на която може да се ловува. Всъщност не - беше го питал след старта на пандемията дали има място освен стрелбището, на което ходихме и текущо беше затворено, на което да можем да практикуваме стрелба. Собственикът на гаража му каза, че брата на жена му има голяма, обширна земя недалеч от нас, на която е направил стрелбище. Хенрик отиде няколко пъти и го пита дали може да ме вземе и мен. Така се срещнах аз с Жак. Възрастен фермер, две години по-малък от баща ми. Земята му е с площ 165 акра, което грубо ще рече 660 декара. От тях 100 акра или 400 декара са обработваеми, а останало е гора - клен, брези и други широколистни. 

Жак ни предостави възможността да ловуваме на земята му абсолютно безплатно. Това е голяма привилегия в Канада тъй като най-големият проблем на ловците е именно територията, на която да ловуват, защото огромна част е частна собственост и според законите на страната трябва да имаш разрешение от собственикът.

Жак ни даде възможността да се насладим и аз лично съм му адски благодарен, за което!

Известно време преди това, всъщност малко след като се преместихме тук случайно видяхме, че местната винарна заедно с всички приходящи към нея неща/постройки са били купени от младо семейство. Видях една тяхна публикация във Фейсбук, че имат нужда от помощ за нещо и отскочих да ги видя. Така се запознахме със Скот и Тереза. Страхотни симпатяги, които никога не се бяха занимавали с лозя и грозде и вино...абе нямаха никакъв опит. Ние с Ради поработихме в страхотна винарна докато живяхме в Сътън и от там понатрупахме опит и придобихме умения, които със сигурност и на нас ще са ни полезни и в бъдеще. В момента винарната (Vankleek Hill Vineyard) цъфти, вината са много търсени, а Тереза направи магазинчето малък център за локални продукти. Страхотни! В последствие Ради поработи за тях, станахме си по-близки и със сигурност мога да кажа, че ако се наложи един ден да напуснем това място, Тереза и Скот ще са в списъка с хора, които ще ми липсват!

Мисля да завършвам този разказ по няколко причини - първата е, че имам идеи за още няколко, а музата напоследък ме беше напуснала, та не искам да я отървам пак И ВТОРАТА е, че може би съм ви досадил в четенето. Дълго, дълго...

Така ще имате възможността да чакате следващите ми писания!


Пазете се и се радвайте на природата, и на всеки ден!





Няма коментари:

Публикуване на коментар